Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …../ 11.01.2013г. в Дирекция «ОДОП»-
е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е вписано в търговския регистър с КИД: 5630-Дейност питейни заведения. Осъществява дейност като питейно заведение – кафе аператив. За осъществяване на тази дейност фирмата има назначено лице по трудов договор. Месечния оборот за тази дейност е около 2 000 лв. Наред с тази дейност, фирмата осъществява дейност като застрахователен агент, за която има сключен договор със застрахователно дружество. По силата на този договор, дружеството е вписано в регистъра по чл.30, т.9 от Закона за Комисията за финансов надзор. Като собственик на фирмата, лицето само осъществява дейността застрахователен агент и няма назначени лица по трудов договор за тази дейност. Средният месечен оборот от тази дейност е 3 000 лв.
Поставени са следните въпроси:
1. Коя от дейностите е «основна» за дружеството и включват ли се комисионните за застрахователна дейност в облагаемия оборот за целите на регистрацията по ДДС предвид разпоредбите на чл.96, ал.3 от ЗДДС?
2. При осъществяване на дейност „застрахователен агент” дружеството получава комисионно възнаграждение, за което издава фактура. Плащането на комисионната се извършва по банков път или в брой. Следва ли дружеството да издава фискален бон от касов апарат предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства?
Предвид изложената фактическа обстановка, във връзка с поставените от Вас въпроси изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 164 от КЗ, застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка.
Дружеството е вписано в регистъра по чл.30, ал.1 от ЗКФН като застрахователен агент и предвид цитираната по-горе нормативна уредба осъществяваната от същото дейност по договора за застрахователно агентство следва да се третира като освободена доставка на основание чл.47, ал.2 от ЗДДС.
С разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се въвежда задължение за регистрация за целите на закона за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот за задължителна регистрация включва:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Съгласно ал.3 от същия законов текст, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето.
При тълкуване на нормата по аргумент на по-силното основание следва, че при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация следва да се включат както доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС, представляващи основна дейност на лицето, така и тези, които без да са сами по себе си основна дейност, са свързани със същата.
В Закона за данък върху добавената стойност липсва легално определение на понятието “основна дейност“.
Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Във връзка с цитираните нормативни текстове, при тълкуването на понятието “основна дейност“ за целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, следва да се изхожда от утвърденото му правно значение и да се изясни смисълът, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на тълкувания акт.
Легална дефиниция на “основна икономическа дейност“ е дадена в т.3 от параграф 1 на ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно който критериите за определянето й са:
а)най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността;
б) най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт на
съответната дейност;
в) най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността;
г) най-голям брой заети в дейността.
Видно от изложеното, няма единен правно възприет подход за определяне на основната дейност, но се отдава приоритетно значение на критерия “най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността“, като същевременно правно релевантни са и други фактори.
За целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетният размер на приходите, относителният дял на използваните дълготрайни активи, делът на заетите лица в дейността. Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец.
В конкретния случай дружеството извършва следните видове дейности: продажба в питейно заведение и застрахователно агентство.
В допълнение, нормата на § 1, т. 12 от Закона за счетоводството, дефинира понятието “обичайна дейност“, а именно: “обичайна дейност“ е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност.
В § 1, ал. 2 от ДР на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е указано, че когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя.
Предвид гореизложеното, може да се направи извод, че само нетния размер на приходите не може да е критерий при определянето на основната дейност, а същото се решава след обсъждането на останалите критерии – най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт на съответната дейност, най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността, най-голям брой заети в дейността /за които в конкретния случай не сте предоставили данни/.
По втори въпрос:
Питането по този въпрос е препратено за отговор по компетентност в Дирекция «ДОМ» при ЦУ на НАП.
‘