5 53-02-346/20.01.2011
Наредба № H-9 за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на общността
В запитването е посочено, че дружеството извършва снабдяване на плавателни средства с гориво в български пристанища на река Дунав и начислява 20% ДДС наконтрагенти от ЕС, неустановени на територията на страната.
Въпросите, които се поставят са:
1.Възможно ли е възстановяването на начисленият ДДС да се упражни от дружеството като упълномощено лице?
При положителен отговор на горния въпрос:
2.Къде се подава искането за възстановяване от упълномощеното лице?
3.На какъв език следва да е попълнено искането и документите към него?
4.Какви допълнителни документи следва да се предоставят към искането?
5.Възможно ли е дружеството да получава сумата на възстановеното ДДС по своя банкова сметка, при условие, че е упълномощено за това?
6.Какви са специфичните изисквания на държавите членки по установяване на данъчно задълженото лице за доказване на упълномощаването при подаване на искане за възстановяване?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, Ви уведомявам следното:
Условията и редът за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване са уредени в Наредба № H-9 за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на общността.
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция по приходите посредством електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето.
Начинът на подаване на искането за възстановяване чрез електронен портал създаден в държавата членка по установяване на лицето се определя от тази държава членка.
Правото за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност начислен за получени от лицето стоки и услуги се упражнява лично или чрез упълномощено лице по силата на чл.5, ал.2 от Наредбата.
Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация се предоставя от лицето на български или английски език, съгласно ал.3 на чл.4 от Наредбата.
Чл.8 от Наредбата регламентира, че данъкът подлежащ на възстановяване се възстановява на лицето по чл.2 в лева по посочена банкова сметка на лицето. Ал.2 на същия член гласи, че когато данъкът по ал.1 се възстановява по банкова сметка, различна от сметка в българска банка или клон на чуждестранна банка в РБългария, всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата се приспадат от установения данък за възстановяване.
НАП не е компетентна по отношение наспецифичните изисквания на държавите членки по установяване на данъчно задълженото лице за доказване на упълномощаването при подаване на искане за възстановяване.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата Ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, лицето по чл. 13 с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът за съответния период.
Повече информация по отношение на възстановяване на ДДС от друга държава членка на ЕС може да намерите на сайта на НАП – www.nap.bg
‘