Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция «., е изложена следната фактическа обстановка:
„ Сдружение обединен съюз на пенсионера дълголетие ” е регистрирано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при ПОС, като основните му цели са обединяване на пенсионерите от Община Първомай, подпомагане и полагане на грижи за самотни възрастни хора, инвалиди и деца в неравностойно положение, подпомагане и развитие на гражданско общество в Република България. Уточнено е в запитването, че в решението на ПОС е посочен и предмет на допълнителна стопанска дейност:издателска и рекламна дейност, организиране на семинари и всякаква друга законно допустима дейност, свързана с целите на дружеството.
С помощта на Община Първомай са разкрити няколко пенсионерски клуба в по- големите населени места, където е осигурена възможност за срещи на членовете на сдружението, наброяващо 2 072 пенсионери. Издръжката на тези клубове се поема от Община Първомай, като в същите са назначени домакини, грижещи се за хигиената, реда и опазване на общинското имущество.Престоят на пенсионерите в тях е съпътстван с направата на чай и кафе, които дружеството закупува от членски внос, а всеки пенсионер възстановява разходите в касичка, за да се закупят отново изчерпаните продукти.
Членовете на сдружението изявяват желание в помещенията да се предлагат вафли, сладкиши, солети и снакс, в резултат на което управителният съвет на същото взема решение да ги закупува от членски внос, за да могат да се консумират срещу възстановяване на средствата и ревизия от страна на ревизионната комисия на сдружението.
На сдружението е извършена проверка от ТД на НАП- Пловдив, в хода на която органите по приходите установяват, че в пенсионерските клубове се извършват продажби, които не се регистрират чрез фискално устройство и съответно на същото са издадени актове за установяване на административно нарушение- в случая нарушаване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В резултат на горното сдружението преустановя така описаната практика.
Поставени са следните въпроси:
1.Изхождайки от чл. 3 на Наредба № Н-18/2006г. и обявения в Решението на ПОС предмет на допълнителна стопанска дейност, има ли право сдружението да регистрира фискално устройство, с което да маркира гореописаните продажби?
2.Пенсионерският клуб следва ли да се счита за търговски обект?
3.Ако сдружението като ЮЛНЦ няма право да регистрира фискално устройство, какво тряба да се предприеме, за да има право да регистрира такива в клубовете?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпросизразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, но в т. 1 попада именно покупката на стоки или други вещи с цел да бъдат препродаденив първоначален, преработен или обработен вид. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица.
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г./Изм.- ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни /на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот/ например: гараж, мазе, стая или други подобни /или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Юридическите лица с нестопанска цел, каквото в случая е ”Сдружение обединен съюз на пенсионера дълголетие ”, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред изрично изброените в тези правни норми.
Видно от гореизложеното, всички приходи от стопанската дейност на сдружението следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирани фискални устройства.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че за юридическите лица с нестопанска цел не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка при събиране на членски внос, тъй като това са постъпления от нестопанска дейност, които не са свързани с продажба на стока или услуга.

Оценете статията

Вашият коментар