Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в дирекцияОДОП, с което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с предмет на дейност- извършване на услуги със строителна механизация- комбинирани багери-товарачи, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Уточнено е в запитването, че услугите представляват изкопни работи, направа на трасета и други, като технически машините не развиват повече от 25-30км/ч и е трудно придвижването им до бензиностанция. Дружеството разполага със собствени съдове за съхранение с вместимост над 1000 литра, които са надлежно декларирани в НАП,съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. / се поставя следниятвъпрос:
Възможно ли е дружеството, което не е регистрано като земеделски производител,да извършва зареждане на гориво за собствени нужди без да има монтирана нивомерна измервателна система, при положение, че техниката, която изполва е регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпросизразяваме следното становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техниказа собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. В запитването изрично е посочено, че дружеството разполага със съдове за съхранение на гориво с вместимост над 1000 литра. Предвид на това и на основание чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г., за същото е налице задължениеда регистрира и отчита зареждането чрез ЕСФП, както и за инсталиране на нивомерна измервателна система.
Следва да се обърне внимание, че горната разпоредба не се прилагаот лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Алинея 12 не се прилага също от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари /чл.3, ал. 13, изречение второ / доп.- ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството не е регистрирано като земеделски производител и притежава съдове за съхранение на гориво с вместимост над 1000 литра, от които се извършва зареждане на строителна механизация / комбинирани багери-товарачи /, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. В случаядружеството не попада в хипотезата на чл.3, ал. 13, изречение второ / доп.- ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /, т.к същото не е регистрирано като земеделски производител- изрично посочено условие в горнота норма от Наредба № Н-18/2006г.
Предвид гореизложеното, за дружеството е налице задължениеда регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, а именно- чрез ЕСФП, както и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система / чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. /.

Оценете статията

Вашият коментар