Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр. ……. с вх. № 94-00-88 от 06.04.2015г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на бъдеща компания ще бъде свързана с актуализирането, рекламирането и обработката на интернет сайтове, поддръжка на сървъри и оптимизацията към тях, закупуване на компютърна техника и периферия по желание на клиента за разширяване на дейността и по- добра работа върху предоставения от него интернет сайт. Клиентът е извън Европейския съюз, по- точно от Виетнам.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли да се въведе в експлоатация фискално устройство, свързано с НАП, при положение, че всички плащания ще се извършват по банков път?
2. Следва ли лицето да се регистрира по ЗДДС при този вид услуги, съответно – да начислява ДДС на клиента?
3. Фактурите за извършените от лицето услуги могат ли да бъдат изпратени он лайн с електроне подпис?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразявам следното становище:
Първи въпрос: Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
На основание разпоредбата на чл.118, ал.2 от ЗДДС, фискалните устройства задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства .
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лицее длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на дружеството ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебитили наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Следва да се има предвид, че изискванията за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
Плащанията извършени извън територията на страната следва да са документално обосновани. Следва същите да могат да се определят като извършени на територията на друга държава.
По отношение на регистрирането на оборота от извършването на услуги, извън територията на България, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава – в конкретнияслучай – Виетнам.
Втори въпрос: Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида – задължителна и по избор.
Според разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при наличието на които всяко данъчно задължено лице е длъжно да се регистрира по ДДС. В ал. 1 на цитираната правна норма е казано, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1.облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2.доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3.доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 – 99 от ЗДДС, законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
В чл. 154 и чл. 156 от ЗДДС, законодателят е уредил регистрацията на лицата, които извършват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица.
Предвид гореизложеното, законът посочва при наличието на кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В чл. 21, ал. 5 от ЗДДС се определя мястото на изпълнение за доставката на определени услуги, когато получател по тях е данъчно незадължено лице извън общността. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
– получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
– доставяните услуги са: предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер; рекламни услуги; услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер; обработка на данни или предоставяне на информация; банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове; осигуряване на персонал; отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства и др.
Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС /Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./,мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – д“