Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр., с което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество притежава ведомствена бензиностанция, както и цистерна за превоз на горива.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 49/2015г./ се поставят следнитевъпроси:
1. Възможно ли е с горепосочения специализиран автомобил да се превозва и доставя гориво от собствената ведомствена бензиностанция до други обекти / строителни и др. / на дружеството, т.е. да се осъществяват вътрешнофирмени превози и доставки?
2. Какви са изискванията за отчитане на този вид превози и доставки с този вид специализиран автомобил, така че да не се достига до нарушения на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техниказа собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството притежава ведомствена бензиностанция, но не е уточнено в какви точно съдове / освен подвижната цистерна / се съхранява горивото. Предвид на това и в случай, че същите са стационарни или неподвижно прикрепени към земята с вместимост над 1000 литри, за дружеството е налице задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за гориво чрез ЕСФП, както и за инсталиране на нивомерна измервателна система.В случай, че съответните съдове са с вместимост 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра , както и ако попада в хипотезата на чл 3, ал. 14, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
Видно от горезложено, няма пречка горивото да се превозва и доставя до други обекти на дружеството със специализиран автомобил, но само в случай, че по отношение на ведомствената бензиностанция са изпълнени изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
‘