Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОДОП »- гр., с което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество притежава дизелова надземна цистерна, узаконена по надлежния ред. Горивото се доставя от лиценциран търговец на горива, като за съотвените доставки се издава фактура. Уточнено е в запитването, че така закупеното гориво се използва само за собствени нужди на дружеството, а именно- за зареждане на собствени автомобили и пътно- строителна техника.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 49/2015г., доп. ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г./ се поставя следниявъпрос:
Как следва да се отчита и декларира ползваното от дружеството гориво ?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техниказа собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Ал. 12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра.Ал.12 на чл. 3 от Наредбата не се прилага от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари / чл. 3, ал. 13 от Наредбата, доп. ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /.
Съгласно ал. 14 на горнатаразпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
След извършена служебна справка се установи, че дружеството е с предмет на дейност- строителство. Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството притежава надземна цистерна, но не е уточнено с каква вместимост е същата. Предвид на това и в случай, че цистерната е стационарна подземна или неподвижно прикрепена към земята с вместимост над 1000 литри, за дружеството е налице задължение да регистрира и отчита зареждането на резервоарите за гориво чрез ЕСФП, както и за инсталиране на нивомерна измервателна система.В случай, че съответната цистерна е с вместимост 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра, както и ако попада в хипотезата на чл 3, ал. 14, за дружеството ще е налице единствено задължение да подава данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. В този случай коментираният съд следва да бъде деклариран в НАП по реда на глава девета « б » от наредбата, съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006г.
‘