начален момент на облагане с данък на сгради, попадащи в хипотезата на § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 2003 г.

Изх. № 08-В-8
Дата:05.07.2016 год.
ЗМДТ, чл. 15, ал. 1
Относно: начален момент на облагане с данък на сгради, попадащи в хипотезата на § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 2003 г.
В отговор на поставения въпрос относно началния момент на облагане с данък върху недвижимите имоти на сгради, попадащи в хипотезата на § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлотация на строежите в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти Ви уведомявам:
Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощено от него лице при условията и по реда на цитираната Наредба № 2 от 2003 г.
Строежите по § 6 от ПЗР на същата наредба са заварени строежи, завършени до 31 март 2001 г., които не са били приети по установения ред до тази дата. За тях редът за въвеждане в експлоатация по наредбата не се прилага. Видно от отговора на ДНСК с Изх. № СТ-1114-02-792 от 14.06.2016 г., който прилагам, за тези сгради не е предвиден ред за приемане „при условие, че след тяхното завършване до 31.01.2001г. съгласно издадените строителни книжа, не са извършвани строителни и монтажни работи /СМР/, изискващи издаване на разрешение за строеж“. В случаите, в които сгради /отделни обекти в тях/ се ползват без да савъведени в експлоатация по изисквания от закона ред, началният момент на облагане е моментът на започване на ползването – аргумент от чл. 15, ал. 1 ЗМДТ.
При условие, че сградата е облагаема по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, т.е. ползването й е започнало преди повече от 5 години,следва да бъдат начислени задължения за минал период за срок от 5 години, в съответствие с чл. 109, ал. 1 ДОПК.
Приложение: писмо с Изх. № СТ-1114-02-792 от 14.06.2016 г.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/Г. ДИМИТРОВА/
властени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
§ 127. (1) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
(2) Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.
(3) Производството по узаконяване на строежите по ал. 2 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. условията и редът за разрешаване ползването на строежите от първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на територията на Република България, независимо от източника на финансиране;
2. минималните гаранционни срокове на строежите от първа до пета категория за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
(2) Не подлежат на разрешаване на ползване по реда на тази наредба:
1. специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
2. строежите от четвърта и пета категория.
Чл. 2. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или упълномощено от него лице издава разрешение за ползване на строежите въз основа на: окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо

Оценете статията

Вашият коментар