.06-00-1
Дата: 04.02.2009 год.
Приложение № 2 към ЗМДТ, чл. 19 – чл. 22.
В отговор на поставения от Вас въпрос относно начина на изчисляване на данъчните оценки на имоти – частна държавна собственост, представляващи земеделски или горски земи, Ви уведомяваме:
Начинът на изчисляване на данъчните оценки на земеделски земи, държавни, общински и частни, е уреден в чл. 19 – чл. 22 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Данъчната оценка на земеделска земя се изчислява по следната формула :
ДО = БС х Км х ПЗ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове;
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;
Км – коефициент за местоположение;
ПЗ – площта на земята в кв.м.
Базисната данъчна стойност се определя в лв. на кв.м според таблица № 8 към чл. 20 от Приложение № 2 и зависи от начина на трайно ползване и условията на поливност.
Всички компоненти, от които се определя данъчната оценка на земеделски земи, са обективни характеристики, получавани от държавни органи – общинските служби по земеделие и гори. Данъчните оценки на земеделски земи, както и на другите поземлени имоти се изчисляват от програмен продукт, разработен от служители на НАП.
Конкретно относно данъчните оценки на поземлените имоти с начин на трайно ползване „стопански двор“, предмет на приложените две удостоверения, издадени от община Б, считаме, че тези оценки са изчислени съобразно характеристиките за земеделски земи с начин на трайно ползване „трайни насаждения“, V категория, с което се постигат най-високите стойности за земеделски земи от тази категория.
Според нас проблемът по-скоро се състои в определяне на устройствения статут на поземлените имоти, имащи за предназначение или използвани като стопански дворове. Данъчната оценка на земи, представляващи урегулирани поземлени имоти в строителните граници на населените места или извън тях се определят в съответствие с нормите на чл. 13 – чл. 18 от Приложение № 2 от ЗМДТ и са значително по-високи от данъчните оценки на земеделските земи. Определянето на устройствения статут на имотите се извършва от служители на дирекциите ,Архитектура и градоустройство“ на общините или общинските служби по земеделие и гори, които черпят информация за целта от съответните устройствени планове и се отбелязва на служебната страница на декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.
Тук се поставя въпроса следва ли поземлените имоти с предназначение „стопански двор“ да бъдат определяни като земеделски земи, изхождайки от легалното определение на „земеделски земи“, съдържащо се в чл. 2 ЗСПЗЗ. Според този текст земеделски земи са тези, спрямо които се изпълнени кумулативно следните условия:
-предназначени са за земеделско производство и
-не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и
селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон;
– не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански
предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения
към такива сгради
– не са включени в горския фонд и .
От където следва, че имоти, които то не са предназначени за земеделско производство, не представляват земеделски земи.
Въпросът относно определяне на устройствения статут на земи, представляващи „стопански дворове“ или други подобни имоти следва да бъде отнесен към единствено компетентните за това органи – съответните служби на общините.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘