3_2339/16.05.2008 г.
ЗДДС, чл. 22
Относно: начисляване на ДДС за получена транспортна услуга от доставчик, установен в друга държава-членка
Според изложената фактическа обстановка дружеството притежава фактура за превозни услуги с ферибот, в която доставчикът не е посочил стойност на ДДС.Фактурата е издадена от дружество, регистрирано по ДДС в Румъния. Поставеният въпрос е следва ли да се издават протоколи по чл. 117 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28.12.2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.39 от 15.04.2008 г./ изразяваме следното становище:
С влизането в сила на новия ЗДДС доставките на услуги по транспорт на стоки между държави членки се подчиняват на нови правила по отношение на определянето на мястото на изпълнение на доставката. В зависимост от това дали услугата по транспорт на стоки между държави членки е с място на изпълнение на територията на страната или извън нея, то за доставката се начислява ДДС (ако доставчикът е регистрирано по закона лице) или възниква основание за неначисляване на данък (когато доставката е с място на изпълнение извън страната). Мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави членки е регламентирано в чл. 22 от ЗДДС.
Основният принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и 3 от ЗДДС е, че мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави членки е държавата членка, в която започва транспорта на стоките. Изключение от този принцип е налице съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и 4 от ЗДДС в случаите, когато получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка, различна от тази, в която транспорта започва. В тези случаи мястото на изпълнение на транспортната услуга е държавата членка, издала ДДС номера на получателя, под който му е оказана услугата.
Когато лице, регистрирано по ЗДДС, получава услуги по транспорт на стоки между държави членки и доставчикът не е регистриран по ЗДДС и последният е лице, установено в друга държава членка (без значение дали е регистрирано или не за целите на ДДС в тази друга държава членка), то данъкът е изискуем от получателя по доставката. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС получателят по доставката има задължение сам да си начисли данъка за получените услуги. Данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС във връзка с ал. 1, т. 1 от същата разпоредба. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.Данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие за доставката, която е датата на извършването на услугата, съответно датата на авансовото плащане.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ (протоколът е данъчен документ съгласно чл. 112, ал.1, т. 3 от ЗДДС), в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
По силата на ал. 2 от същата нормативна разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Следователно за получената транспортна услуга от доставчик, установен в друга държава членка, Вие като регистрирано лице следва да издадете протокол съобразно горецитираните разпоредби.
‘