него се съдържат и в други текстове от този закон. Примери в това отношение са чл. 65, ал. 3, чл. 103, ал.3, чл. 150, ал. 1, чл.171, чл. 183 и други.

Изх. № 53-00-153
17. 04. 2012 г.
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 177 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството „В” има сключен две годишен борсов договор с „А” ООД /изпълнител/ за доставка на масла и греси.
Договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки(ЗОП), поради което изпълнителят на поръчката не може да се променя в срока на договора.
С договор за прехвърляне на вземане/цесия/ „А” ООДпрехвърля на „Б” АД задължението на „В” ЕАД за заплащане на доставката на масла, греси и спирачна течност, по фактура № 3000003321/06.01.2012 г./приложен е договор за прехвърляне на вземане от 06.01.2012 г./.
Дружеството е уведомено по телефона от доставчика си, че следващите доставките ще продължат да бъдат фактурирани от него, но плащанията по тях ”В” ЕАД, следва да осъществява по банкова сметка на „Б”АД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
1. Как следва да се третира договора за прехвърляне на вземане спрямо доставката между „А” ООД и „В” ЕАД?
2. В тази връзка ще придобие ли право на данъчен кредит „В” ЕАД за получените доставки от „А” ООД?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Промяна в титулярите на вземания може да настъпи по силата на различни основания. Това може да стане по силата на закона (при наследство, суброгация и др.) или по волята на страните – чрез договор. Такъв договор е цесията.
Общата правна уредба на договора за цесия се съдържа в разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а отделни разпоредби относно него се съдържат и в други текстове от този закон. Примери в това отношение са чл. 65, ал. 3, чл. 103, ал.3, чл. 150, ал. 1, чл.171, чл. 183 и други.
По смисъла на тези разпоредби цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права, в резултат на което настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение – титуляри на правата. В резултат на цесията кредитор става цесионера, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Цесията е каузален договор, за чиято действителност е необходимо наличие на някакво правно основание за прехвърлянето на правото. В това отношение законът не установява ограничения, това основание може да бъде покупко-продажба, дарение, даване вместо изпълнение и други.
Предмет на цесия могат да бъдат вземания и други прехвърлими права. Не могат да се прехвърлят неимуществени права, свързани с личността на цедента. По силата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД непрехвърлимостта може да произтича от закон,от договор или от естеството на вземането.
ЗЗД не урежда изрично въпроса за действителността на договора, с който се цедират бъдещи вземания. Този въпрос може да бъде изяснен чрез тълкуване на разпоредбите, регламентиращи цесията. Такова е извършил Върховният касационен съд, търговска колегия, второ търговско отделение, в своето решение № 32 от 09.09.2010 г. по търговско дело № 438 от 2009 г. Според мотивите на решението, от правилото, установено в чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за действителността на договора. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на конкретното правно основание на цесията. Независимо от разнообразието на основанията, на които тя се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
Мотивите на посоченото решение са относими и към конкретния случай, поради факта, че договорът за доставка на масла, греси и спирачна течност, сключен от „В” ЕАД гр. … е с продължително действие.
В случая възникването на вземанията е поставено в зависимост от изпълнението на задълженията по договора за доставка на масла и греси, поради което тези вземания са неопределяеми. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията.
Предвид изложеното считам, че клауза за плащане на доставките на трето лицепо нищожен договор за цесия не поражда правни последици за длъжника. За него не възниква задължение за плащане по нищожен договор, а в случай, че е извършено такова, същото е лишено от основание и не следва целта си, а именно да овъзмезди доставчика по договор за доставка на масла, греси и спирачна течност.
Разбира се кредиторът може да разпореди дължимите нему суми, да се превеждат на трето лице при положение, че декларира, че счита изпълнението за редовно.
Както се посочи обаче по-горе, в конкретния случай това не може да бъде договор за цесия.
По вторивъпрос:
По смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от закона, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, както и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ЗДДС. В случай, че някое от обстоятелствата, предвидени в същия са налице, то правото на данъчен кредит не следва да се упражни, независимо от изпълнението на изискванията чл. 69 от закона.
Условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са визирани от законодателя в чл. 71 от ЗДДС, като същото следва да се реализира в периода и по реда на чл. 72 отЗДДС.
В конкретният случай, като доборосъвестен получател по облагаема доставка за „В” ЕАД ще е налице правото на данъчен кредит.
В допълнение на гореизложеното, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС, която предвижда отговорност за регистрирано по закона лице, получател по облагаема доставка. То отговаря за дължимия и не внесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

КСО, чл.4, aл. 7,НООСЛБГРЧ, чл.17а

2_1777/17.12.2012 г. КСО – чл.4, ал.7 НООСЛБГРЧМЛ – чл.17аОТНОСНО : осигуряване по реда на чл.4, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване Според изложеното съпругът Ви

право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки на територията на България съгласно Закона за данък върху добавената стойност

3_562/19.02.2010г.ЗДДС, чл.71, т.3Относно: право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки на територията на България съгласно Закона за данък върху добавената стойност Според

Zaman Yolcusu Mini Robot Kitleri 2024