2_6/04.01.2011г.
ЗДДС – чл.70;
ЗДДС, ДР – §1, т.39, т.40;
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.204, т.3;
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.11;
Закон за движение по пътищата;
Закон за националната агенция за приходите.
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. ………. с вх.№ ………./04.01.2011г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Извършвате дейност като Нотариус, с рег.№……. и район на действие – Община ……… Във връзка със служебните ангажименти Ви се налага да използвате превоз до различни населени места на територията на Общината. Регистриран сте по ЗДДС.
Поставили сте следните въпроси:
1.Има ли право Нотариалната кантора да закупи чисто нов служебен автомобил.
2.Какви са изискванията на ЗДДС за регистрация на закупеното МПС на името на кантората. За какъв автомобил можете да ползвате данъчен кредит.
3.При закупуване на автомобила и неговата експлоатация, дължи ли кантората и на какво основание алтернативни данъци.
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата към момента нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, НАП съобразно функциите и правомощията си е компетентна в сферата на данъчното и осигурително законодателство.
Изхождайки от горното ще дадем разяснение на тези въпроси от запитването Ви, които имат отношение към определяне на задълженията Ви, произтичащи от действащата данъчно-осигурителна нормативна уредба.
Относно правото на данъчен кредит за придобиване/закупуване/, експлоатация и поддръжка на превозно средство:
В запитването не сте уточнили вида на моторното превозно средство, което предстои да закупите за обслужване на дейността Ви. В тази връзка следва да имате предвид следното:
Съгласно Закона за движение по пътищата /ЗДП/, в зависимост от предназначението си автомобилите се определят като:
а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;
в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;
г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.
Независимо от горната класификация, ако автомобилът, който предстои да закупите е регистриран като лек автомобил по реда на ЗДП, следва да се съобразите с дадената в §1, т.18 от ДР на ЗДДС/обн. ДВ бр.94 от 30.11.2010 г./ легална дефиниция на понятието „лек автомобил”, приложима считано от 01.01.2010 г.:
“Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.”
Съгласно чл.70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на ДК не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл.69 от с.з., когатое придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
Предвид текста на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС,ал.1,т. 4 и 5 на същия член не се прилагат, когато:
1. превозните средства по ал.1, т.4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1.
Следователно, нормата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, изключва възможността да се приспада данъчен кредит, когато е придобит, внесен или нает лек автомобил /по смисъла на §1, т.18 от ДР на закона/, в случаите, при които регистрираното лице използва автомобила за дейности, различни от посочените в чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС.
На основание §1, т.18, изр. второ от ДР на ЗДДС, не е лек автомобил и следователно ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за автомобил, предназначен за превоз на товари/товарен/ или лек автомобил, който при придобиването има трайно вградено допълнително техническо оборудване. Посочената разпоредба въвежда като задължително изискване допълнителното оборудване да е трайно прикрепено към автомобила, да е функционално предназначено за извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и без това оборудване да е невъзможно лицето да осъществява независимата си икономическа дейност. В подкрепа на горното е и нормата на § 6, т.12, б.”г” от ДР на Закона за движение по пътищата, която определя като „специални автомобили” тези моторни превозни средства, в които допълнителното оборудване,включително апаратура, или машини не позволява използването на автомобила за други цели.
Относно задължението за начисляване на данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства
Разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗКПО изисква с данък върху разходите да бъдат облагани разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се извършва управленска дейност. Т.е. ЗКПО изисква облагане на разходите за експлоатация, независимо от вида на превозните средства – леки, товарни или друг вид превозни средства, в случаите, в които тези разходи са свързани с управленската дейност на предприятието. Определение за „превозни средства” по см. на закона се съдържа в § 1, т.40 от ДР на ЗКПО.
Законът дава дефиниция и на понятието „разходи по поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства” в §1, т.39 от ДР към него.
За данъчни цели се признават и не подлежат на облагане с данък върху разходите, тези разходи, свързани с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозни средства, които:
– са свързани с дейността на предприятието и не обслужват управленската му дейност;
– са документално обосновани, съгласно изискванията на чл.10 от ЗКПО.
Считано от 01.01.2008 г, разходи по чл.204, т.3 от ЗКПО, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
Съгласно чл.11 от ЗКПО, разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон не е предвидено друго.
Националната агенция за приходите не е компетентна да Ви отговори на поставените в запитването въпроси, касаещиправото на ръководеното от Вас предприятие да закупи нов автомобил, както и изискванията относно неговата регистрация.
На основание т.4.3. от Процедура ДОМ-1 – „Извършване на проверка за допустимост и компетентност за изготвяне на отговор”, утвърдена със Заповед №ЗЦУ-80/02.02.2009г. отговор на горните въпроси не следва да бъде предоставен.
‘