Необходими документи за доказване на доставка по чл.28, т.1 от ЗДДС

ЗДДС, чл. 28, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 21, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 39.
Относно: Необходими документи за доказване на доставка по чл.28, т.1 от ЗДДС
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх.№ 24-33-147/06.12.2011г., е посочено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС и произвежда изделия и компоненти, които са предназначени за ВОД по чл.7, ал.1 от ЗДДС, но има и доставки по чл.28, ал.1 за трети страни – ………………….
През 2011 г. дружеството продава стока с условия за доставка съгласно „Инкотермс-2000” – EXW(съгласно данните от приложеното копие на фактура) на … фирма (от трета страна), за което издава фактура. Транспортна фирма взима стоката от склад в България и я превозва до ……… – Германия. Друга транспортна фирма декларира износа пред митница в …… (град в Германия) и стоката напуска пределите на Европейската Общност в ……(изходно митническо учреждение в Германия). Стоката е получена от купувача в ……(трета страна), което е видно от заверена международна товарителница.
Сочи се, че за продажбата българското дружество разполага с:
1. германски митнически документ по европейски образец, в който дружеството е вписано като износител на стоките, написана е датата на напускане на стоките на изходното митническо учреждение – 26.07.2011 г., но липсва печат (заверка). Допълнително е поискано от германския спедитор заверка на изпратения документ, но отговорът е гласял, че в тяхната практика за първи път страна от ЕО изисква печат на електронен документ.
2. фактура за доставката
3. документ за превоз на стоките.
Като се твърди, че липсва пълна хармонизация на европейското и българското данъчно законодателство, се поставя следния въпрос: За да се избегне прилагането на чл.39, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС, какъв друг документ може да се предостави, освен приложените – например писмено потвърждение от получателя удостоверяващо, че стоките са пристигнали в …… третата страна (подобно на исканите по чл.21, ал.2) или друг непосочен в правилника?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
1.      доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2.      доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
За да бъде удостоверено наличието на обстоятелства за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 28, т. 1 и 2 от данъчния закон, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, доставчикът следва да разполага с регламентираните в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи:
1.      митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2.      фактура за доставката;
3.      документ за превоза на тези стоки.
Документи, различни от посочените в чл.21, ал.1 от ППЗДДС не могат да послужат самостоятелно за удостоверяване на доставка по чл.28 от ЗДДС. Когато доставчикът не разполага с документите по чл.21 от ППЗДДС, той не може да приложи нулева ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС и следва да извърши корекциите, предвидени в чл.39 от правилника към закона. Следва да се отбележи, че тази корекция е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствие на удостоверяващите документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи.
По отношение изискването в чл.21, ал.1, т.1 от ППЗДДС за заверка на митническия документ, в случаите когато декларацията за износ е подадена по електронен път приложено, изпращаме Ви копие на становище № 44-00-28 от 17.12.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, основано на разпоредбите на Митническия Кодекс и на Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993, p.1).                                                                          

Оценете статията

Вашият коментар