Необходимост от становище по отношение на първични счетоводни документи, с които ще се доказват реализирани от земеделските стопани живи животни към кланиците

Изх. № ЕП-04-29-9
Дата: 21.04.2020 год.

ЗДДС, чл. 46; ЗДДС, чл. 47;
ЗДДС, чл. 94, ал. 2; ЗДДС, чл. 97а;
ЗДДС, чл. 99; ЗДДС, чл. 100, ал. 2;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1; ЗДДС, чл. 113, ал. 2;
ЗДДС, чл. 113, ал. 3; ЗДДС, чл. 113, ал. 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 9; ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 118, ал. 4; ЗДДС, чл. 154;
ЗДДС, чл. 156; ЗСч., чл. 6, ал. 1;
ЗСч., чл. 7, ал. 1; ЗСч., чл. 7, ал. 2;
ЗСч., чл. 7, ал. 4; ТЗ, чл. 1, ал. 3;
ЗКПО, чл. 2;ЗКПО, чл. 10;
ППЗДДС, чл. 78, ал. 1;ППЗДДС, чл. 79, ал. 2, т. 2
ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 3;ЗДДФЛ, чл. 26;
ЗДДФЛ, чл. 29а; ЗДДФЛ, чл. 43;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 6.

ОТНОСНО: Необходимост от становище по отношение на първични счетоводни документи, с които ще се доказват реализирани от земеделските стопани живи животни към кланиците

Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ЕП-04-29-9 от 30.03.2020 г., заявявате необходимост от становище относно първичните счетоводни документи, с които ще се доказват реализирани от земеделските стопани живи животни към кланиците, във връзка с проект на помощ de minimis съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, предоставяна на кланици за организиране изкупуването на дребни преживни животни за компенсиране на част от разходите, свързани с транспорт, логистика и последваща реализация на добито от тях месо. Един от необходимите документи, с който кланицата ще кандидатства за изплащане на помощта, е документ за покупко-продажба на живи животни от регистриран земеделски стопанин. Ориентирали сте се към първични счетоводни документи в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). От прилагани досега схеми реализацията се е доказвала с фактури (опростени или данъчни) и приемо-предавателни протоколи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч.
В тази връзка Ви е необходимо становище какви могат да бъдат документите за покупко-продажба, въз основа на които земеделските стопани впоследствие да изчислят и внесат данъците си, като се има предвид, че са физически и юридически лица, регистрирани или нерегистрирани по ДДС.
В допълнение сочите, че в МЗХГ са получени сигнали от купувачите на живи животни, че в случаите, в които продавачът, земеделски стопанин, не е осчетоводил издадения документ за покупко-продажба и не е декларирал тези приходи в НАП, при проверка се наказва и купувачът. Необходимо Ви е становище дали и по какъв начин, чрез какви документи може да се уреди процесът по веригата продавач – купувач, така че покупко – продажбата да е реално отразена и за двете страни.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Законът за счетоводството урежда изискванията за водене на счетоводна отчетност от предприятията, както и вида и съдържанието на счетоводните документи, издавани от тях. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч първичен счетоводен документ по чл. 6, ал.1 от същия закон се издава, когато това е предвидено в закон.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСч първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), или с ценна книга, отпечатана по реда, предвиден за отпечатване на ценни книжа, и получател по нея е физическо лице, което не е търговец. По силата на ал. 4 на чл. 7 от ЗСч, това правило не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ.
В допълнение на изискванията за счетоводно отчитане, следва да се имат предвид и специфичните изисквания на данъчното законодателство:

1. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Законът за корпоративното подоходно облагане е приложим за лицата, описани в чл. 2. Най-общо това са: местните юридически лица, чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България, едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в ЗДДФЛ; физическите лица – търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) – за случаите, определени в ЗДДФЛ, както и неперсонифицираните дружества.
За да бъде признат даден счетоводен разход за данъчни цели, той следва да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
За целите на ЗКПО в чл. 10 от закона е въведен принципът за документална обоснованост – счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния документ липсва част от изискуемата по ЗСч информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Законът не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. За да е документално обоснован даден разход по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, стопанската операция следва да е документирана с първичен счетоводен документ, без значение какво е наименованието му – фактура, протокол, сметка, бележка, разписка и т.н., който да съдържа изискуемите реквизити.
Изискването за документална обоснованост следва да се прилага и от физическите лица, които формират облагаемия си доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, включително земеделските стопани – регистрирани като еднолични търговци или физически лица, които на основание чл. 29а от ЗДДФЛ са избрали да се облагат като еднолични търговци.

2. Закон за данъците върху доходите на физическите лица
Физическите лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци по смисъла на ТЗ и не са избрали да се облагат като еднолични търговци, следва да документират доходите си по реда на чл. 9 от ЗДДФЛ. На това основание данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, в каквато хипотеза са повечето физически лица – земеделски стопани, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност по чл. 10, ал. 1, т. 3 от същия закон, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Данъчният закон няма изискване по отношение на наименованието на този документ, т.е. това може да бъде фактура, разписка или друг документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ не се прилага, т.е. документ с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч не е необходимо да се издава, за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“. В тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятие – платец на доходи по чл. 29 от същия закон, издава за изплатените доходи и за удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. На основание чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ сметка за изплатени суми не се издава в случаите по чл. 43, ал. 5 от закона, т.е. когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
Следва да се има предвид, че задължението на платеца да издава сметката за изплатени суми по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ не е обвързано с наличието или липсата на регистрация по ЗДДС на лицето, придобило дохода. Видно от цитираните разпоредби този ангажимент отпада само когато лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО и писмено е декларирало това обстоятелство пред предприятието – платец на дохода.

3. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че всяко данъчно задължено лице – доставчик (регистрирано или нерегистрирано по този закон), е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя – ал. 2 на чл. 113 от закона.
В ал. 3 на чл. 113 са предвидени някои изключения, при които не е задължително издаването на фактура, а именно:
– за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
– за доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС;
– за продажби на самолетни билети;
– при безвъзмездни доставки;
– за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излачван или услуги извършвани извършвани по електронен път, по които са получатели данъчно незадължени лица.
Освен посочените изключения е предвидено да не се издава фактура за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни oт еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
– се издава документ по реда на специален закон , или
– се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 oт ЗДДФЛ, или
– издаването на документ не е задължително съгласно ЗДДФЛ.
Срокът за издаване на фактура е не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставка, съответно от датата на получаване на авансовото плащане (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС).
В ЗДДС е предвидена възможност за две или повече извършени доставки на стоки, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 – 15 от закона за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем (чл.113, ал. 13 от закона).
Реквизитите, които следва да съдържа фактурата, са посочени в разпоредбата на чл. 114 от закона. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2, чл. 154 и чл. 156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването: пореден номер; гриф „оригинал” на първия екземпляр; наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава; идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона.
В издадената фактура от нерегистрирано по закона лице задължително като основание за неначисляване на данъка следва да се впише „чл. 113, ал. 9 от закона”, съгласно изискването на чл. 79, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

5/5

Вашият коментар