5.Изх. №23-22-1049/16.05.2011 г.
Чл.50 от ЗДДФЛ
Чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ
Чл.80 от ЗДДФЛ
В Дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване –молба с вх. №23-22-1049/ 04.05.2011 г. относно невъзможност за подаване на годишна данъчна декларация(ГДД) по реда на чл.50от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Изложената от Вас фактическа обстановка е следната:
С вх. №…../07.04.2011 г. на ТД на НАП, офис ,,…” от страна на ЕТ ,,….” е подадено Уведомление по чл.78 от ДОПК-за откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по несъстоятелност поради непогасени задължения към лизингодателя (,,…..” ООД) и кредитори. Същевременно е инициирано производство по несъстоятелност и съгласно ТЗ (вх.№ …..г. в ….състав по търговско дело №…./20111 г.).
Изложени са причините довели предприятието на едноличния търговец до несъстоятелност: умишлено непредаване, унищожаване и укриване на приходни и разходни счетоводни документи от страна на служителяна предприятието Г.С.Т. За деянието, собственикът на ЕТ ,,….” е подал жалба (вх. №…../18.03.2011 г.) в СРП срещу Г.С.Т.. Поради липсата на счетоводни документи за дейността на предприятието на ЕТ е невъзможно ЕТ ,,….” да изготви и подаде в ТД на НАП….-офис ,,…” ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010 г.
В тази връзка, собственика моли да получи указание относно подаване на ГДД за 2010 г.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба, Ви уведомявам следното:
Съгласно чл.80 от ЗДДФЛ, лице, което не подаде в срок данъчна декларация по ЗДДФЛ, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Лице, което не изпълни задължението си по чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ за представяне на годишен отчет за дейността или не го представи в срок, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съгласно чл.46 от ЗСч, който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, каквото е задължението по чл.24 от с.з. на органите по управление на предприятието да отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв., а на юридическото лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв.
Според разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗСч, който наруши изискванията на чл.23, ал.1 за съставяне на финансов отчет или на чл.23, ал.2 от с.з., се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
На основание чл.48 от ЗСч и чл.278 от ЗКПО, при установяване нарушение разпоредбите на същите закони органите по приходите съставят актове за установяване на нарушения, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съгласно чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В чл.54 от ЗАНН са посочени условията, които следва да са изпълнени, за да се счете, че е налице основание за реализиране на административно наказателна отговорност, а именно деянието да е нарушение, нарушението да е извършено от лицето, посочено като нарушител, нарушението да може да му се вмени във вина. По въпросите на вината и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не е предвидено друго (чл.11 от ЗАНН).
Съгласно чл.15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици (случайно деяние). При тези случаи, законът изключва възможността лицата да понесат отговорност (наказателна, съответно административно наказателна) поради липса на вина. Това са и случаите, при които е налице обективно невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение, съответно липсата на вина (вкл. под формата на небрежност), изключва основанията да се търси административно-наказателна отговорност, както от физическите, така и от юридическите лица, доколкото за последните ЗАНН също е приложим (чл.83 от ЗАНН).
В тази връзка, относно конкретното запитване, считам, че би могло да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на административните задължения, само ако лицето докаже, че не разполага с пълната документация на предприятието, необходима за счетоводно приключване на годината и подаване на декларация по ЗДДФЛ, съответно за съставяне на Годишния финансов отчет (ГФО), и че към законово определения краен срок за извършване на съответните действия същото не е разполагало с необходимата за това счетоводна документация, въпреки своевременно предприети от него действия за връщането й или за осигуряване на достъп до същата.
След отпадане на обективната невъзможност да бъдат съставени/изготвени Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ и ГФО, следва да бъдат подадени.
Ако в разумен срок след отпадането на обективната/невиновнаневъзможност за изпълнение на административното задължение, същото не бъде изпълнено, отпадат основанията, изключващи отговорността на лицето/дружеството неизпълнило задължението поради което подлежи на административно – наказателна отговорност.
Следва обаче да имате предвид, че изразеното становище е принципно. Органите по приходите като актосъставители и административно наказващите органи осъществяват конкретното производство независимо и извършват самостоятелно преценката за липса или наличие на административно нарушение, съответно наличие на обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение въз основа на конкретните факти и обстоятелства, които приемат за установени в административно-наказателното производство.
Подчертаваме също така, че независимо от обективната невъзможност да се декларира данъчното задължение, падежът за изпълнението му не се променя. При неизпълнение на същото в срок-се дължи законова лихва. ‘