5 23-29-114/26.11.2012г.
ДДС, чл.50
ДДС, чл.143, ал.1
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
ЕАД ще придобие чрез покупка активи- употребявани моторни превозни средства /МПС/, които смята да отдава на лизинг.
Дружеството,откоетоЕАД закупува актива се позовава на чл.50 от ЗДДС,и издава фактура за продажбата, като я третира за освободена доставка, доколкото разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС не предвижда, че в този случай не се следва право на данъчен кредит.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли договорите за финансов и оперативен лизинг да се третират като освободени доставки на основание чл.50 от ЗДДС или трябва да се начислява данък за тях?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лицеоблагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.1, т. 1от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС. На основание чл.70, ал.1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице когато е придобит, внесен или нает лек автомобил.
Видно от посочените разпоредби правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от бъдещото използване на получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
Съгласно чл.50 от ЗДДС освободена от данък върху добавената стойност е
всяка доставка на стока, при производството,придобиванетоили вноса на която, не е било на лице право на приспадане на данъчен кредит на основаниечл.70от ЗДДС.
Заданамериприложениеразпоредбатаначл.50 от ЗДДСе необходимо
да са изпълнени едновременно следните условия:
– регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
– за тях на лицето да е начислен ДДС за облагаема доставка от регистриран по ЗДДС доставчик;
– лицето не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като по силата на други разпоредби от ЗДДС, същият не е с право на данъчен кредит.
На основание посочените разпоредби от ЗДДСследва да се направи извод, че за доставките, извършени отЕАДразпоредбата на чл.50 от ЗДДС е неприложима, тъй като при придобиването на МПС на дружеството не е начислен данък, който по силата на ЗДДС да е без право на данъчен кредит /дружеството е закупило стоката без за нея да е начислен данък/.
Предвидгореизложеното,ЕАД следва да начислява данък добавена стойност за доставките по предоставяне на МПС при условията на договор за лизинг. Това е така, тъй като сделките са предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че за целите на облагане с данък върху добавената стойност по отношение на договора за лизингв ЗДДС савъведени следните понятия:
– договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и
– договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост / чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС/.
При продажба на автомобили втора употреба при условията на договор за лизинг, в който изрично е договорено прехвърляне на правото на собственост, лизингодателят може да прилага общия ред за облагане с ДДС или специалния ред за облагане на маржа на цената, в случаите когато са изпълнени предвидените в закона условия.
Специалният ред за облагане маржа на цената е регламентиран в глава седемнадесета от ЗДДС. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Дефиниция на понятието “дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети “ е дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. Според нея това е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
Съгласно чл.89, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва “чл. 143 от закона“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. По силата на чл.144, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.90, ал.1 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с протокол, включващ информация посочена в чл.90, ал.2 от ППЗДДС.
Съгласно чл.145, ал.1, от ЗДДС данъчната основа на доставката на стока по глава седемнадесета от ЗДДС е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от ЗДДС стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Данъчната основа, определена по реда на чл.145, ал.1 от ЗДДСне може да бъде отрицателна величина.
‘