2_298/ 24.02.2012 г.
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.3
В запитването е изложена следната фактическа обстановка, Вие сте собственик и управител на „……………” ЕООД и сте подали на ……………декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование, в сила от 01.01.2010 г./ с която сте декларирали започване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице от 04.02.2008 г. с определен вид за осигуряване „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица”. Във връзка с изложеното и поради отказ от страна на НОИ от изплащане на последващи обезщетения за временна неработоспособност от 2010 и 2011 г., поставяте въпроса:
– Ще се приеме ли за валидна декларацията подадена на 05.09.2008 г. с която за самоосигуряващото се лице е определен вид на осигуряване „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица” или следва да се счита, че осигуряването е „за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт”?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, презсъответните периоди,свързана със социалното осигуряване, изразяваме следното становище:
От 01 януари 2007 разпоредбата на чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, регламентираща реда и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е променена /изм. – ДВ, бр.15 от 2007г./.
Според чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
В ал. 4 от същата наредба/нова, ДВ бр.15 от 2007 г./ е указано, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година – до края на януари на съответната календарна година.
За 2007 г., съгласно § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица можеха да променят вида на осигуряването си чрез подаване на декларацияв срок до 28.02.2007 г.
Сроковете по чл.1, ал.3 и ал.4 и § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ са преклузивни и при бездействие на носителя на субективното право-самоосигуряващото се лице, правото на промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока. Това е така и защото лицето не можеда черпи права, свързани с получаване на обезщетения и помощи от средствата на държавното обществено осигуряване, предвид собственото си неизправно поведение.
В този случай ежемесечното внасяне на осигурителни вноскиза всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане в размер по-висок от нормативно регламентирания, без да е подадена декларация за това в установения срок, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт.
Пак в този смисъл след 01.01.2010 г., разпоредбата на чл.1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е допълнена, като е добавено изречение трето с което изрично е регламентирано, че в случаите, в които при започване и възобновяване на трудова дейност не е подадена декларация за вида на осигуряване в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /ДВ, бр.2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./.
Въпреки, че този изричен текст на нормата не е съществувал в този си вид, преди 01.01.2010 г., предвид изложеното считаме, че след 01 януари 2007 г. самоосигуряващо се лице, което започва/възобновява дейност след 31 декември 2006 г. и не е заявило осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в 7-дневния срок, определен в чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, се счита за осигурено само за задължителните минимални рискове-за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт. Това е така защото определения срок е преклузивен и с неговото пропускане се прекратява процесуалното право на лицето да се осигурява и за риска „ общо заболяване и майчинство”, а също така и поради това, че лицето не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
‘