2_314/11.02.2010г.
НООСЛБГРЧ – чл.1, ал.3 и ал.4
Въпросите, които поставяте са свързани с промяна вида на осигуряването от самоосигуряващи се лица за периоди преди 01.01.2010г.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
От 01 януари 2007г. са променени разпоредбите на алинеи 3 и 4 на член 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), регламентираща реда и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица.
Съгласно алинея 3 видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
Алинея 4 указва, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година в точно определен срок, а именно до края на януари на съответната календарна година. Специално за 2007г., с оглед защита интереса на самоосигуряващите се лица, с § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ този срок беше удължен и самоосигуряващите се лица можеха да променят вида на осигуряването си чрез подаване на декларацияв срок до 28.02.2007 г.
Сроковете по чл.1, ал.3 и ал.4 и § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ са преклузивни и при бездействие на носителя на субективното право – самоосигуряващото се лице, правото на промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока.
Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане в размер по-висок от нормативно регламентирания, без да е подадена декларация за това, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт.
Предвид изложеното считаме, че във всички случаи след 01 януари 2007 г. самоосигуряващо се лице, което не е заявило посредством декларация желание за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в сроковете по чл.1, ал.3 и ал.4 или § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧ, не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и не може да се счита за осигурено и за риска „Общо заболяване и майчинство”.
Във връзка с приложението на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧ е и становище изх.№24-31-229/13.11.2007г.на ЦУ на НАП, което приложно Ви изпращаме.
‘