Изх. №24-32-99/08
Дата:10.09.2009 год.
ДОПК, чл. 121;
ДОПК, чл. 208, ал. 1;
ДОПК, чл. 155, ал. 4, т. 1;ДОПК, чл. 225, ал. 1, т. 2;
ДОПК, чл. 155, ал. 4, т. 2;ДОПК, чл. 228, ал. 1, т. 2;
ДОПК, чл. 155, ал. 6;
ДОПК, чл. 228, ал. 2.
Относно: обезпечаване на задълженията при възлагане на повторни ревизии по реда на чл. 155, ал.4, т.1 и т.2 от ДОПК във връзка с писмо № 24-32-99/23.03.09г.и писмо № 24-32-99/05.06.2009г. на Изпълнителния директор на НАП.
Във връзка с Ваше запитване, относно обезпечаване на задълженията при възлагане на повторни ревизии по реда на чл. 155, ал.4, т.1 и т.2 от ДОПК изразявам следното становище:
1. По отношение на въпроса следва ли наложените обезпечителни мерки да не се отменят при решение по чл.155, ал.4 от ДОПК, предвид разпоредбите на чл. 208, ал.1 и чл. 228, ал.1, т.2 и ал.2 от ДОПК.
В горецитираните писма, а именнописмо № 24-32-99/23.03.09г.и писмо № 24-32-99/05.06.2009г. на Изпълнителния директор на НАПизрично е указано, че в случаите когато Директорът на Дирекция „ОУИ” с решение по чл. 155, ал. 4 от ДОПК отмени ревизионния акт не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Тъй като новата ревизия е продължение на първоначалната – възобновява се висящността на ревизионното производство, следва да се счита и че наложеното обезпечение, следва да се измени, а не отмени /в този смисъл е писмо № 11-02-15/06 от 18.02.09г. и 24-32-99/05.06.2009г. на Изпълнителния директор на директор на НАП/.
Чл. 208 от ДОПК урежда отмяната на обезпечението в случаите на чл. 225, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно при прекратяване на производството по принудително изпълнение когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Следва обаче да се има предвид, че смисълът на тази разпоредба е отпадане на необходимостта от обезпечаване на публичните задължения при окончателното отпадане на самото публично задължение чрез отмяната на съответния акт. В случаите обаче, когато ревизионният акт е отменен с решение по чл.155, ал.4 от ДОПК от Директора на дирекция „ОУИ” и върнат на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт се възобновява висящността наревизионното производството, в резултат на което евентуално отново ще бъдат определени публични задължения. Именно това налага обезпечителна мярка да не бъде отменянас огледгарантиране събирането на задължението. Действително обезпечителното производство по ДОПК е отделно, но то е тясно свързано с ревизионното, доколкото с налагането на обезпечителната мярка се гарантира, че задължението в очаквания размер /при предварителните обезпечителни мерки/ и в определения от ревизионния акт размер /при същинските обезпечителни мерки/,ще може да бъде събрано от имуществото предмет на обезпечението.
Доколкото и в двата случая /при предварителните и при същинските обезпечителни мерки/ сеобезпечават задължения, които вече са възникнали по силата на закона за конкретното лице, за конкретния вид данък и за конкретния данъчен период, но все още не са установени с влязъл в сила акт, то следва да се приеме, че обезпечението се отнася за ревизионното производство /спрямо ревизираното лице, ревизирания период и ревизирания вид задължения/, което както бе посочено по-горе в случаите на чл. 155, ал. 6,вр. с ал.4, т.1 и т.2 от ДОПК е едно и то отново е висящо. Предвид горното итъй като новата ревизия е продължение на първоначалната – възобновява се висящността на ревизионното производство, следва да се счита и че наложеното обезпечение следва да се измени, чрез което се продължава действието на наложените обезпечителни мерки.
Последицата при изменение на наложената обезпечителна мярка в случаите, когато на основание чл. 155, ал. 6,вр. с ал.4, т.1 и т.2 от ДОПК се отменя ревизионен акт с указание за издаване на нов ревизионен акт, е че се запазва поредността на първоначално наложеното обезпечение. Неоправдано от гледна точка на фиска е да се отменя наложеното обезпечение и след време, достатъчно на длъжника да се разпореди с имуществото, да се налага друга обезпечителна мярка, при това вече вероятно следваща подред след друго наложено обезпечение.
2. По отношение на въпроса какво ще е основанието за изменение на постановлението, след като ДОПК не предвижда изменение на постановлението, а само отмяна и замяна.
В писмо № 24-32-99/05.06.2009г.на Изпълнителния директор на НАП еизрично указано, че в случаите когато Директорът на Дирекция „ОУИ” с решение по чл. 155, ал. 4 от ДОПК отмени ревизионния акт се възобновява висящността на ревизионното производство и наложените обезпечителни мерки следва да се изменят. В тези случаи в постановлението следва да се посочи, че със същото се изменя основанието за налагане на предходно наложената обезпечителна мярка, тъй като е възобновено ревизионното производство и същото продължава да е висящо.
Правното основание за изменение на наложената обезпечителна мярка ечл.121 от ДОПК, а фактическото основание за това е възобновяването на ревизионното производство в резултат на решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК.Практически с това изменение наложената същинска обезпечителна мярка се трансформира в предварителна такава по чл.121 от ДОПК, тъй като производството е отново на фаза предстоящо издаване на ревизионен акт.
При необходимост евентуално може да се промени размерът на обезпечениетос оглед мотивираното искане на органа по приходите.
В случай обаче, че с решението на Директора на дирекция „ОУИ” не се отменя и връща за нова ревизия целият ревизионен акт, тогава за частта от акта, която не е отменена с решението на директора на дирекция „ОУИ”, наложената същинска обезпечителна мярка не следва да се променя .
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘