2_1334/23.07.2010г.
ЗКПО – чл.204;
ЗКПО – чл.215.
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. … с вх.№ ……………..23.07.2010г., сте поставили въпроси относно обхвата на чл.204 и чл.215 от ЗКПО.
Подлежат ли на облагане с данък при източника по реда на чл.204 от ЗКПО следните видове разходи:
-разходи за амортизационни отчисления;
-разходи за заплати и осигуровки на шофьорите;
-разходи за автомобилни гуми;
-разходи за данъци, такси, застраховки, активно индикиране на GPS-системи и др.подобни;
-разходи за винетки;
-разходи за лихви по лизингови договори за леките автомобили;
-разходи за годишен технически преглед.
Съобразно действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставения въпрос:
Действащият от 01.01.2007 г. Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност, т.е. следва да се прилага общия режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
Съгласно чл.204, т.3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
На основание чл.206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.
Величината на данъчната основа за начисляване на данък върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозните средства се определя по реда на чл.215, ал.1 от ЗКПО. Тя представлява разликата между начислените за съответния месец разходи, намалена с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани със превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
В случаите, в които с превозното средство се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, следва да намери приложение разпоредбата на чл.215, ал.2 от закона.
Легална дефиниция на понятието „разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства” е дадена в ДР §1, т.39 на ЗКПО. Това са счетоводните разходи за:
а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
б) резервни части;
в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
г) технически прегледи и паркинг;
д) козметика и аксесоари.
Съгласно чл.11 от ЗКПО, разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон не е предвидено друго.
Разходите за лихви по лизингови договори не са сред цитираните счетоводни разходи в §1, т.39 от ДР на ЗКПО. Същите подлежат на регулиране съгласно правилата, уредени в чл.43 от ЗКПО – Регулиране на слабата капитализация.
‘