3_2195/14.10.2016 г.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 10
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3
Относно: облагане и деклариране на доходи съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)
Според изложеното в запитването, с Pешение № 11/03.02.2015 г. по гр. д. №3889/14г. по описа на ВКС, е постановено да бъде изплатена сума на основание чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ведно със законната лихва, считано от 09.06.2010 г. до окончателното плащане. Присъдени са и разноски по делото.
Видно от приложените писма на ЧСИ от м. 06 и м. 07.2016 г. и банково удостоверение от 28.07.2016 г. на Райфайзен банк, напълно е погасен дългът по касационното решение.
В тази връзка e поставен въпроса облагаеми ли са тези суми и подлежат ли на деклариране с годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 75/2016 г.) изразяваме следното принципностановище:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Следователно, видът на дохода има водеща роля за определянето на дължимия данък по реда на цитирания данъчен закон.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на два вида – договорна и деликтна (извъндоговорна). В случая, въз основа на представените документи се установява, че е налице договорна отговорност на пълномощника на наследодателя.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго (чл. 30, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси).
Смъртта на увредения не погасява правото му на обезщетение за претърпени имуществени вреди, това право се наследява на общо основание и наследникът може не само да встъпи във висящ процес, иницииран от наследодателя, но и сам да предяви съдебно вземането в качеството си на кредитор по наследяване.
Наследството е цялата съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. В състава на наследствената маса се включват само имуществените права на наследодателя, като: правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, облигационните права, придобити от наследодателя преди неговата смърт в резултат на различни правни сделки, а така също и вземанията за обезщетения, авторските права и възнагражденията. Извън наследствената маса остават онези имуществени права, които са принадлежали на наследодателя пожизнено /напр. правото на ползване/ или са неразривно свързани с неговата личност /напр. прекратяват се трудовия договор, договорът за поръчка/, както и личните неимуществени права, доколкото няма изрично друго разпоредено.
От приложеното Решение № 11/03.02.2015 г. по гр.д. №3889/2014 по описа на ВКС, ІV г.о. се установява, че предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл. 282, ал. 2 от ЗЗД във връзка с общата норма на чл.79, ал. 1 от същия закон, тъй като се касае за договорно неизпълнение. В тези случаи, както е отбелязал и съдът, довереникът е действал от името и за сметка на доверителя, като правата и задълженията по сделката с третите лица са възникнали направо в имуществената сфера на доверителя. Ответницата е осъдена да заплати на другия наследник частта от получената цена, съответстваща на квотата му в съсобствеността.
Предвид това придобитото от наследодателя имущество (в случая парични средства от продажбата на имот) е част от наследствената маса, която следва да бъде поделена от наследниците съразмерно с наследствения им дял. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящия случай за присъдената сума приложение намира нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, която предвижда, че не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Присъдените лихви, свързани с главницата, която представлява необлагаем доход също не подлежат на облаганена основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1 т. 10 от ЗДДФЛ, както и присъдените обезщетения за разноски по съдебното дело.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 отЗДДФЛ, получените необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50, ал.1 от същия закон.
‘