3_607/25.02.2011г.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1, ал.4, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 44, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 46, ал.1;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ,чл. 65, ал.11;
ЗДДФЛ,чл. 66, ал. 1;
Относно:Облагане на доходи от наем по реда на ЗДДФЛ
Според изложеното в запитването търговецът има наето помещение – магазин вгр. X. Собствениците на имота са го придобили по наследство и са родени и живеят в Германия, като нямат българско гражданство и ЕГН. Договорът за наем е сключен с всички наследници, но наемът се внася по сметката на единия от тях, открита в ТБ „Y” – гр. X.
Предвид гореизложеното сепоставят следните въпроси:
1.От сумата на наема следва ли да се приспаднат 10% разходи за дейността при определяне на данъчната основа, върху която да определите наема?
2.Следва ли след приключване на всяко тримесечие да подавате в офис на НАП – … данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.100 от 21 Декември 2010г.), изразяваме следното становище:
Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателите на дохода са чуждестранни физически лица или местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица – за придобити доходи от източници в Република България.
Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите, заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от с.з. местно физическо лице без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнените интереси се намира в България.
На основание чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от с.з.).
Видно от горепосочените законови критерии е, че предоставената информация в запитването не е достатъчна, за да бъдат квалифицирани наемодателите като местни, респективно като чуждестранни физически лица, поради което ще разгледаме по-долу и двете възможни хипотези:
При положение, че физическите лица – наемодатели, се определят като чуждестранни лица за целите на ЗДДФЛ, то тогава доходите от наем подлежат на облагане с окончателен данък. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, които са начислени/изплатени от местни лица. На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от наем, попадащи в обхвата на чл.37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Следователно, липсва правно основание за приспадане на разходи за дейността за тези доходи, независимо от статута на платеца на дохода (наемателя). Ставката на данъка за този вид доход е в размер на10 на сто съгласно чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ и същият се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
За доходите от наем, изплатени на чуждестранни лица, се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. В случай, че платец на наема е предприятие или самоосигуряващо се лице, същото удържа окончателния данък за начислените/изплатени доходи и подава декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона.
В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията (ал. 3 на чл. 55 ЗДДФЛ). Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от наемателя (предприятие или самоосигуряващо се лице) в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка. Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение по образец за платения данък по този закон.
Предвид гореизложеното, ако наемодателите са чуждестранни физически лица, наемателят има задължение да удържа и внася окончателен данък, както и да декларира тези обстоятелства в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
От друга страна чуждестранните физически лица са данъчно задължени само за доходите си от Република България и не следва да декларират доходите си от източници извън България. Когато чуждестранно физическо лице има доходи от източник в страната, обложени с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, за тези доходи лицето няма да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 по силата на чл. 52, т. 4 от същия закон.
При положение, че според критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ физическите лица наемодатели се определят като местни лица, тогава техните доходи от наем се облагат по реда на чл. 31 – 32 от с.з.В този случай лицата са задължени да декларират доходите си от източници в България и от чужбина при спазване на правилата, регламентирани в чл. 50 от ЗДДФЛ чрез подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода (чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ). В тези случаи декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ не се подава.
Следва да се има предвид, че с бр. 94 от 2010 г. на Държавен вестник, в сила от 01.01.2011, бяха приети промени в начина на удържане и внасяне на авансовия данък за доходите, визирани в чл. 31 от ЗДДФЛ.
Съгласно новата ал. 4 на чл. 44 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 65, ал.11 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Освен това чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ вменява на наемателя (платеца на дохода) задължението да документира удържания данък, като издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Следователно ако наемодателите се квалифицират като местни физически лица, са налице основания за приспадане на разходи за дейността в размер на 10 на сто от облагаемия доход (наемната цена) за целите на изчисляване на авансовия данък, подлежащ на внасяне от наемателя като предприятие.
С оглед пълнота на изложението предвид посоченото в запитването за превеждането на наема на един от наемодателите уведомяваме, че на основание
чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.