3_607 / 06.02.2007 г.
ЗЗО, чл. 3, ал.1;
ЗЗО, чл. 33, ал.1, т.3;
ЗЗО, чл. 34, ал.1, т.3
Относно: здравното осигуряване на чуждите граждани, на които е разрешено продължително (едногодишно) пребиваване на територията на Република България.
Според изложеното в запитването гражданка на Руската федерация е получила разрешение за продължително пребиваване в Република България на 12.08.2004 г. и същото е подновявано всяка година. При посещението при личния лекар на 04.10.2006 г. се оказва, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права поради неплатени вноски за месеците май, юни и юли 2006 г. При направена проверка в НАП се установява, че плащанията за посочените месеци са направени, но стоят като неразпознати в информационната система. Обяснението на служителите е, че здравноосигурителните вноски, направени по ЛНЧ, не могат да бъдат приети и не следва да се правят, докато лицето не получи разрешение за постоянно пребиваване в Р България.
Въпросът е, кое е правното основание за отказа да се приемат направените здравноосигурителни вноски по сметката на НАП, поради което се отказва достъпа до безплатна медицинска помощ в България?
Молбата на лицето е да разясним реда и условията за оказване на медицинска помощ на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България по чл. 24, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България, съгласно Наредба № 2 от 01.07.2005 г., обнародвана в ДВ бр. 57 от 12.07.2005 г.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед нормативните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998 г., посл.изм. ДВ бр. 105/2006 г.) изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Съгласно ал.1, т.3 на горецитираната разпоредба на задължително здравно осигуряване подлежат чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
По силата на чл. 23 от Закона за чужденците в Р България, дългосрочното пребиваване бива – продължително – с разрешен срок до 1 (една) година и постоянно – разрешение с неопределен срок.
Във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, съгласно който задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване, следва да се има предвид, че осигурени лица по смисъла на законаса само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване.
Обстоятелствата, свързани с това каква е продължителността на пребиваване в страната, чуждите граждани и тези без гражданство доказват с документ, издаден от съответните служби на Министерството на вътрешните работи.
Следователно във конкретения случай, за лицето, което е с разрешение за продължително пребиваване, не може да се приложи разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО, тъй катоне попада в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по ЗЗО.
В сключената спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука, в сила от 19 май 1995 г., посочена в приложение № 1 към чл. 9 от Наредба № 2 от 01.07.2005 г. също е записано: „Гражданите на една от страните, постоянно живеещи на територията на другата страна, по въпросите на медицинското обслужване се приравняват към гражданите на страната, на територията на която те живеят.”
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националната агенция за приходите, тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК).
По силата на гореизложеното за разясняване реда и условията за оказване на медицинска помощ на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България по чл. 24, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България, регламентирани в Наредба № 2 от 01.07.2005г. (ДВ, бр. 57/05г.)лицето следва да се обърне към РЗОК, тъй като там би могло да получите компетентен отговор на поставения въпрос за медицинската помощ, която може да получи в България.