ОТНОСНО: облагане на доставки по ЗДДС
В Дирекция «ОУИ»-
е постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-538/ 10.08.2012г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата е регистрирана в България и ще извършва ел.монтажни услуги по договор с Швейцария. Договорът е дъргосрочен и ще превиши 50 000 лв. – прага за регистрация по ДДС.
Поставени са следните въпроси:
1.След регистрацията по ДДС трябва ли да се начислява данък?
2.С кой член от закона да се обоснове, че мястото на изпълнение на услугата е трета страна – Чечня?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставки на услуги, следва правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката.
Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получател е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Предвид това, за определяне на данъчното третиране на доставка на ел.монтажни услуги, извършвана от Вас, по които получател е швейцарско лице, от решаващо значение е статутът на същото.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влезе в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на ел.монтажни услуги следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Когато получателят на услугите е установен извън Общността, в чл.18, ал.3 на Раздел 4 „Място на доставка на услуги”, Подраздел 1 „Статут на получателя” от регламента са регламентирани две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице, освен ако не разполага с информация за противното.
Първата от хипотезите предвижда доставчикът да е получил от получателя на услугата удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, което да потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността.
Втората хипотеза урежда случаи, при които получателят на услугата не представи посоченото по-горе удостоверение. Тогава доставчикът ще приеме, че получателят е данъчно задължено лице, ако:
– разполага с идентификационен номер по ДДС, или подобен номер, изпълняващ същата функция, издаден от държавата по установяване на получателя и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или
– доставчикът разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е данъчно задължено лице, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случая, изложен в запитването Ви, ако не удостоверите, че Вашия швейцарски контрагент е данъчно задължено лице, следва да се приеме, че същият има статут на данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение на доставката на ел.монтажни услуги ще е мястото, където доставчикът /в случая Вашето дружество/ е установил своята независима икономическа дейност, т.е. на територията на страната. Това е разписано в чл.21, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В този смисъл, следва да имате предвид, че ако за период не по-дълъг от 12 последователни месеца достигнете облагаем оборот от 50 000 лв. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС следва да се регистрирате по този закон. В облагаемия оборот съгласно чл. 96, ал. 2 и 4 от ЗДДС се включват и облагаемите доставки с нулева ставка, както и получените авансови плащания по тези доставки.
В случай, че Вашият контрагент е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услута се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В тази хипотеза, мястото на изпълнение на доставките на услуги ще е на територията на Швейцария и оборота от тези доставки няма да участва при определянето на оборота по чл.96, ал.1 отЗДДС.
По втори въпрос:
Във връзка с доставка на услуга на клиент от Чечня са приложими отново разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДДС и мястото на изпълнение зависи от статута на получателя. Както е посочено по-горе, Регламентът поставя в тежест на доставчика да удостовери статута на получателя по доставката. След определяне на мястото на изпълнение на доставката ще се приложат и съответните разпоредби на ЗДДС.’