Изх. № 24-34-255
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: Облагане на доставки с нулева ставка по смисъла на ЗДДС
По повод Ваше запитване , препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-255 / 10.05.2007 г., изразявам следното становище:
В хода на извършване на ревизия е установено, че ревизираното дружество е отразило в дневника си за продажби, доставки на стоки за лице от друга държава – САЩ, като доставки с нулева ставка. Доставката е оформена с ЕАД при условия ЕХW / франко завод /.
Поставеният въпрос по същество е свързан с определянето на осъществената доставка като облагаема с нулева ставка на данъка.
Предвид изложеното във фактическата обстановка и съгласно ЗДДС в доставките облагаеми с нулева ставка по глава трета от закона са включени :
-доставката на стоки, които се превозват от място в България до трета страна или
територия, но не и до територията на държава-членка на ЕС (чл. 28)
-международният транспорт на стоки, както и доставките свързани с него са облагаеми с
нулева ставка,самокогатопревозът сеизвършва от България до трета страна или
територия или обратно, както и когато той е част от такъв превоз. Следва да се отбележи,
че към доставките свързани с международен транспорт вече се включва и самата доставка
на плавателните съдове и въздухоплавателните средства, освен когато са за спортни и
развлекателни цели и лични нужди. (чл. 30 и чл. 31).
1
Извършените доставки облагаеми с нулева ставка подлежат на доказване , като тежестта
на доказване е пренесена върху задълженото лице.
Документите за доказване на износа са регламентирани в членове от 21 до 38 на ППЗДДС.
Паоснованиечл.21,ад.1 отПравилникзаприлаганеназаконаза данъкавърху
добавената стойност /ППЗДДС/, когато стоките се изпращат или превозват до трета
страна, за доказване на доставката по чл. 28. т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да
разполага със следните документи:
-писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на
стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
-фактура за доставката;
-документ за превоза на тези стоки.
Видно от изложеното в запитването ревизираното лице удостоверява извършената доставка с митническа декларация и с фактура, но не разполага с документ за превоз на стоките, съгласно изискванията на чл.21, ал.1. т.З ППЗДДС.
Документ удостоверяваш извършването на превоз на стоки може да бъде копие от товарителница, ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът е посочен като изпращач, документ, издаден от пощенски оператор и др. – в зависимост от способа на изпращане/транспортиране на стоката. В случай, че доставчикът не е посочен като изпращач, ако транспортът е осъществен чрез спедитор, следва от останалите относими към доставката документи да може да се установи идентичността на транспорта, осъществен чрез спедитора, със стоките, предмет на доставката. Такива документи следва да бъдат договорът за спедиция и съответните разплащателни документи към същия. От транспортните документи, преценявани във взаимна връзка с данъчния документ и другите, относими към доставката търговска документи, следва да може да се направи безспорен извод за доставчика, изпращача (ако е различен от доставчика), получателя, стоките, предмет на доставката, направлението и маршрута.
За доказване па характера на доставката като допълнителни доказателства могат да бъдат изследвани: външнотърговския договор и търговската кореспонденция, вътрешната кореспонденция във фирмата, банкови документи – известия и търговско авизо, съобщения за изпращане, списък на опаковките, застахователни договори и такива по натоварването, документи за плащането.
При анализа па горепосочените документи и относимостта им към съответната доставка следва да се имат предвид уговорените от страните условия на доставката. Най -често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно установените от
Международната търговска камара в Париж правила – Инкотермс – 90“. С оглед преценка на относимостта на съответния транспортен документ към поетите от доставчика задължения по външнотърговския договор, следва да се имат предвид правилата на -„Инкотермс – 90“, които могат да бъдат намерени в Интранет- страницата на НАП.
В конкретния случай външнотърговския договор е сключен при клауза „ЕХW“, с условие на доставката „франко завод“.
Документите, удостоверяващи изпълнението на тези поети по договора задължения от доставчика, са относими към доставката и следва да бъдат анализирани при преценка на относимостта им към доставката, декларирана от лицето, като тяхното тълкуване трябва да бъде цялостно, във взаимна връзка, като се търси действителната воля на страните.
Следва да имате предвид, че и в случаите, в които собствеността върху стоката се прехвърля „франко завод“, ако в хода на ревизионното производство органите по приходите установят, че стоките са изпратени или превозени от мястото на територията на страната до трета страна“, то няма пречка българската фирма да оформи износа на стоката и да приложи режима на чл.28от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’