ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
Относно: Облагане на земи след промяна на предназначението им за неземеделски нужди
В отговор на поставените въпроси относно прилагането на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ след допълнението от 2011 г. в случаите на промяна на предназначението на земеделски земи, включени в строителните граници на гр. ………….. с влязъл в сила подробен устройствен план, на основата на който са издадени заповеди по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ на кмета на общината, изискахме становище и коментар на конкретните случаи от Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Правно-нормативни дейности”, в резултат на което получихме писмо изх. № 12-740 от 27.06.12 г. /копие от което прилагаме/, което се свежда до следното :
Процедурата за промяна на предназначението на земеделски земи е уредена в глава пета от Закона за опазване на земеделските земи. Според чл. 17а промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се допуска в три хипотези:
– изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ
– създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии и
– създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии.
«Общият принцип е, че предназначението на земеделската земя се променя с влизло в сила на решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, а решението за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди влиза в сила след заплащане на държавната такса по чл. 30 ЗОЗЗ.
Необходима предпоставка, за да разгледа комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ една преписка за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди е влязъл в сила подробен устройствен план, т.е. наличието на влязъл в сила подробен устройствен план само по себе си не означава, че земеделската земя е с променено предназначение. ЗОЗЗ изрично посочва, че комисията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ е органът, който се произнася с изричен индивидуален административен акт
/решение/ за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди».
Изключение от това правило е предвидено в чл. 24, ал. 7 ЗОЗЗ, според който земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.
Относно конкретните два случая, които са приложени като примери към писмото, нашият коментар е, че ако тези случаи попадат в хипотезата на чл. 24, ал. 7 ЗОЗЗ, са налице облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ от месеца, следващ месеца на влизане на ПУП в сила. В случаите по чл. 24, ал. 7 ЗОЗЗ държавна такса по чл. 30 ЗОЗЗ не се заплаща /чл. 24, ал. 8 ЗОЗЗ/. Нормите на чл. 16 ЗУТ имат за обект на регулиране точно подробни устройствени планове за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, с които се определят площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.