Основа за облагане по ЗДДС при придобиване на имот при публична продан

ЗМДТ, чл. 15;

ЗМДТ, чл. 46, ал. 2, т. 1.

Oтносно: Oпределяне на основата за облагане при възмездно придобиване на недвижим имот в случаите на облагаема доставка по ЗДДС  и на момента на придобиване на недвижим имот при публична продан по реда на ГПК
         В отговор на поставените  въпроси  Ви уведомяваме:
         1.  Oтносно определяне на основата за облагане при възмездно продобиване на недвижим имот в случаите на облагаема доставка по ЗДДС 
          При  възмездно прехвърляне   на   право  на  собственост /респ.  учредяване  или прехвърляне на ограничено вещно право/ върху недвижим имот в случаите, в които прехвърлителят е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът при придобиване на имущества по ЗМДТ се начислява върху данъчната основа, определена от чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ – т.е. върху по-високата между уговорената цена и данъчната оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ. „Уговорена цена” е цената, по която  страните по  прехвърлителната сделка са постигнали съгласие, без  начислен ДДС .
          Аргумент в подкрепа на това становище намираме в легалното определение на „пазарна стойност“, съдържащо се в § 1, т. 5 от ДР на ЗМДТ, според което  това е „цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението”.
          Аргумент в подкрепа на това становище се съдържа и в чл. 26, ал. 3 ЗДДС, според която данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, т.е. в случаите на възмездно прехвърляне на недвижим имот от регистрирано по ЗДДС лице данък се начислява върху основа, формирана от стойността на доставката, данъкът при придобиване на имущества по ЗМДТ и всички други данъци  и такси, ако такива са дължими за доставката.
          2. Pтносно момента на придобиване на недвижим имот при публична продан по реда на ГПК  при обжалване на постановлението за възлагане на имота
          При публична продан на недвижими вещи, когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494 ГПК, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Придобивното основание е постановлението за възлагане.
           По силата на новия текст на чл. 496, ал. 2 ГПК /доп. обн., ДВ бр. 49 от  29.06.2012 г./ от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. купувачът придобива този обем права, които са притежавали длъжниците, собственици на недвижимия имот, предмет на проданта, от деня на влизане в сила на възлагателното постановление. Възлагателното постановление по чл. 496, ал. 1ГПК е властнически акт, издаден от компетентен орган, от който се пораждат гражданско-правни последици. Придобивното основание е деривативно, тъй като правата на купувача при публична продан са производни от правата на собственика-длъжник.
          При обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК постановлението не влиза в сила и не произвежда свързаните със стабилния акт правни последици, включително вещноправен ефект, т.е. лицето, на което е възложен имота, не става собственик. Двумесечният срок за деклариране по чл. 14, ал.1 ЗМДТ в тези случаи започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, с което оспореният акт се оставя в сила.
          Същите изводи относно момента на придобиване на вещни права върху недвижими имоти в производства по публична продан е поддържано от съдебната практика и при действието на предишната редакция на чл. 496, ал. 2 ГПК, според която «от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота». «Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане този, на когото е възложен имота придобива правото на собственост върху него» – Решение № 13 от 2011 г. по гр. д. №  1424/2010 г.  на ВКС, в същия смисъл – Решение № 564 от 2010 по гр.д. № 846/2010 г. на Окръжен съд – Добрич,  Решение № 2651 от 2012 г. на Софийски градски съд.  

 

Оценете статията

Вашият коментар