Изх. № 08-Р-25
Дата: 16.02.2018 год.
ЗМДТ, чл. 14, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 15, ал. 1.
ОТНОСНО: облагане по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на новопостроени сгради от момента на ползването им
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. № 08-Р-25 от 13.12.2017 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, собственик на дворно място и новопостроени сгради, e декларирало тези имоти с декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Към декларацията са приложени следните документи: нотариален акт за покупка на недвижим имот – нива, решение за промяна на предназначението на земеделска земя, заповед за одобряване на ПУП/ПРЗ, разрешение за строеж от 28.06.2010 г. и 04.11.2011 г. В декларацията лицето е отбелязало собственоръчно, че декларира сградите, тъй като същите се ползват от 2015 г., въпреки че няма удостоверение за въвеждането им в експлоатация или друг документ, разрешаващ ползването им.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. От кой момент възниква задължение за подаване на декларация по
чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопостроен имот?
1. Какви документи данъчнозадълженото лице следва да приложи към декларацията, при условие че новопостроеният имот фактически се ползва, но няма издадено разрешение за строеж?
2. Как следва да процедира компетентният орган при подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, в която лицето е декларирало новопостроена сграда, за която няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, а собственоръчно е декларирано обстоятелството, че имотът се ползва от определена дата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Въпросът относно началния момент на облагане на новопостроени недвижими имоти е регламентиран в чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно този текст за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При осъществяване на една от посочените законови предпоставки възниква облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, в зависимост от това коя е настъпила по-рано във времето. Правно ирелевантно обстоятелство относно възникването на облагаем обект е видът на сградата – жилищна, административна, производствена и пр.
Моментът на завършване на строежите се определя от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове.
Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, както и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, са регламенитрани с Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /чл. 1, ал. 1 от наредбата/.
Според трайно установената практика на органите по приходите издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация или на разрешение за ползване на обекта определя момента, от който сградите се считат завършени и подлежат на облагане с данък по ЗМДТ.
В случаите, в които сгради /отделни обекти в тях/ се ползват, без да са въведени в експлоатация по изисквания от закона ред или за които законът не изисква
специален акт, началният момент на облагане е моментът на започване на ползването.
Декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ се подава в двумесечен срок от започване на ползването. В закона не е установено задължение за прилагане на доказателства от задълженото лице, но е регламентирана възможността служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане /чл. 12, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 18 ЗМДТ/. Тяхна е преценката какви допълнителни доказателства да съберат с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на задълженията. При деклариране на новопостроен имот, за който не е издадено разрешение за ползване, могат да бъдат изискани разрешението за строеж на сградата или други строителни книжа, както и справки от дружествата за водоснабдяване и електроснабдяване относно момента на откриване на партида на имота и наличието на потребление.
При подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопостроен имот се изисква да бъдат попълнени всички съдържащи се във формуляра данни. Датата на започване на ползването се попълва в таблица 3, колона 3 – дата на придобиване /промяна в обстоятелства/ от декларацията. Допълнително вписани реквизити не се взимат предвид при обработка на декларацията. Така попълнената и подписана декларация се приема и обработва, независимо, че към нея не е приложено разрешение за ползване или друг документ, удостоверяващ началото на ползване на сградата – аргумент от чл. 99, ал. 5 ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/