Изх. № 04-02-51
Дата: 16.02.2018 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 2
ОТНОСНО: облагане с данък по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на автомобили, принадлежащи на посолството на …. и на негови служители
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. №04-02-51 от 21.11.2017 г. В него отправяте молба за съдействие за заличаване на начисления от ……… данък по ЗМДТ за пътни превозни средства, принадлежащи на посолството на ……….. и на неговия персонал, които са регистрирани за движение в страната. Писмото е по повод на постъпила в министерството нота №166 от 09 ноември 2017 г. от посолството на ……………, с която се отправя молба за изясняване на въпроса за облагането на служебните и лични автомобили.
Относно облагането на превозни средства, принадлежащи на посолства или техни служители, НАП е имала вече възможност да изрази становище, което е обективирано с писмо изх. № 20-00-280 от 15.09.2017 г. до ……. община. В него накратко е изложено следното:
По силата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗМДТ от данък се освобождават превозните средства на дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност.
От посочените разпоредби следва, че собствените на представителствата превозни средства не се облагат с данък, когато другата държава предоставя същата привилегия за тези имущества на Република България и нейните представителства. Условието за предоставяне от българска страна на посоченото фискално облекчение е спазването на принципа на реципрочност от другата страна, като данъчният закон третира по еднакъв начин имуществото на държава – членка на ЕС или на друга държава.
В ЗМДТ липсва изрична уредба на облагането с данък на превозните средства – лична собственост на посланици и членове на дипломатическия или административно-техническия персонал и на членовете на техните семейства. Регламенти относно привилегиите, включително фискалните, за имуществата на посолствата, консулствата и на техния персонал, се съдържат съответно в разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения /ВКДО/, в сила за България от 15.02.1968 г. и Виенската конвенция за консулските отношения /ВККО/, в сила за България от 10.08.1989 г., които са ратифицирани и съответно обнародвани в ДВ, бр. 28 от 1968 г. и ДВ, бр. 42 от
1989 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България посочените два международни договора са част от вътрешното законодателство, т.е. прилагат се пряко, като техните норми се ползват с предимство пред онези норми на местното законодателство, които им противоречат.
По силата на чл. 34 и чл. 37, т. 1 и т. 2 ВКДО дипломатическият агент, членовете на дипломатическия персонал и тези на административно-техническия персонал на посолствата, както и членовете на семейства им, живеещи заедно с тях, ако не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в нея, се освобождават от всички данъци и такси, лични и имуществени, държавни, областни и общински. Следователно с данък върху превозните средства не се облагат личните МПС на посочените лица.
Освен изложеното бих искал да посоча и чл. 47, т. 1 ВКДО, в която нормативно е уреден принципът за недопускане на дискриминация от страна на приемащата държава, а в т. 2, б. „б“ от същата разпоредба е предвидено, че е допустимо по обичай или по споразумение държавите да си предоставят една на друга режим, по-благоприятен от този, който се изисква от конвенцията.
Данъкът върху превозните средства не е предмет на уреждане и от Спогодбата между Република България и …………….. за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото /ратифицирана със закон и обн. ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/