Изх.№….
…
Гр.София
ДО ==================
Презастрахователно дружество”ЕАД
Относно: облагане с данък при източника по реда глава Трета от ЗКПО на изплатени суми по договори за възлагане на дейности, по реда на чл.60 от Кодекса за застраховането.
Уважаеми господин …………..,
Ве постъпило писмо от “………..”ЕАД с вх………….30.03.2006г. с поставени въпроси, по отношение данъчното третиране по реда на чл.34 от ЗКПО, във връзка с чл.12 от закона, на изплатени суми на чуждестранни лица по договори за възлагане на дейности, по реда на чл.60 от Кодекса за застраховането.
Съгласно компетентността на Изпълнителния директор на НАП, установена в чл.10, ал.1, т.4 от Закона за НАП, изразявам следното становище:
На основание чл.34, ал.4 от ЗКПО, когато юридическите лица начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5 от същия закон, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност, следва да удържат данък при източника, който е окончателен.
Данъчната основа е определена в чл.12 от ЗКПО и освен другите облагаеми доходи, съгласно ал.2, включва:
oт.1:лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
oт.2:авторски и лицензионни възнаграждения;
oт.3:възнаграждения за технически услуги.
Понятията “лихва”, “авторски и лицензионни възнаграждения” и “възнаграждения за технически услуги” имат самостоятелни определения за нуждите на ЗКПО, съответно в §1, т.7, т.8 и т.9 от Допълнителните разпоредби на закона.
Така:
“Лихва“ е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа. /§1, т.7/
“Авторски и лицензионни възнаграждения“: представляват плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение… или записи на радио – или телевизионно предаване и др. под., подробно изброени в §1, т.8 от ДР на ЗКПО.
“Възнаграждения за технически услуги“ представляват плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, както и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност./ §1, т.9/
Основен нормативен документ, уреждащ дейността на застрахователните и презастрахователни дружества в Република България е Кодекса за застраховането.
На основание чл.3, т.1-7 от негозастраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, както и пряко свързаните с това дейности, включително:
1. оценка на застрахователния риск;
2. определяне на застрахователната премия;
3. установяване на настъпило застрахователно събитие;
4. определяне размера на причинените вреди;
5. управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя;
6. прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател;
7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка “Помощ при пътуване“.
С чл. 60 ал.1 от Кодекса за застраховането е дадена възможност на застрахователят да прехвърли отделни дейности, включени в обхвата на дейността по застраховане, за извършване от трети лица, които не са застрахователи. Прехвърлянето се извършва въз основа на писмен договор.
Видно от гореизложеното, част от дейностите, представляващи основен предмет на дейност на застрахователя, по смисъла на КЗ, биха могли да попаднат в определенията за технически услуги /консултантски услуги/ или авторски и лицензионни възнаграждения, по смисъла на ЗКПО. Например извършени консултантски услуги във връзка с определяне на застрахователен риск, оценяване размера на щети, определяне на застрахователна премия, услуги по предоставяне и трансфер на финансова информация, обработка на финансови данни, възнаграждения във връзка с ползване на определени програмни продукти и др.подобни, както и извършени рекламни услуги, в които биха могли да се включат плащания за търговска марка, фирмен знак и т.н., или заплатени суми по договори за маркетингови проучвания.По същия начин – като облагаеми по реда на чл.34 от ЗКПО се третират и лихвите, които биха могли да се уговорят между застрахователното дружество и чуждестранното лице.
Следователно можем да обобщим, че извършването на дейности по смисъла на КЗ само по себе си не е основание за отпадане на задължението на определено лице-застраховател, да удържа и внася в бюджета окончателен данък при източника по чл.34 от ЗКПО.Необходимо е извършените услуги, във връзка с прехвърлянето на дейност по смисъла на чл.60,ал.1 от КЗот застрахователното дружество на чуждестранното лице да се анализират, като се разграничи всяка отделна услуга, и съответно да се уточни попада ли тя в определенията за облагаеми доходи, по смисъла на чл.12, във връзка с чл.34 и пар.1 от ДР на ЗКПО.
С уважение:
,
Изпълнителен директор на НАП
‘