5.Изх. № 07-00-2/16.04.2010г.
ЗМДТ чл. 54, ал.1 и 4;чл. 55, ал.7;
относно: облагане с данък върху превозните средства по чл. 55, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Според изложеното в запитването става въпрос запритежавано пътно превозно средство – седлови влекач, марка Волво, модел ФХ 12380, с № на рама ………. В свидетелството за регистрация на МПС видът на окачването е отразено като комбинирано.
От изложеното в запитването могат да се формулират следните въпроси:
1. Каква е процедурата при определяне на размера на дължимия данък върху превозните средства в случай, че по регистрационен талон е записано „комбинирано„ , а лицето декларира”пневматично”?
2. Как да се определи кои системи са „еквивалентни на пневматичното окачване”?
3. Коиса „други системи на окачване?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) изразяваме следното становище:
В чл. 55, ал.7 от ЗМДТ (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) e предвидено, че облагането на седлови влекач и влекач за ремарке се извършва в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, броя на осите и вида на окачването. Тези данни се съдържат в част І от свидетелството за регистрация на превозното средство, както следва:
F1 – Технически допустима максимална маса;
F2 – Допустимата максимална маса, определена от компетентните органи;
L – Брой на осите;
? – Вида на окачването.
Видът на окачването е оформен текстово като пневматично, механично, ресорно, торсионно, комбинирано.
За седлови влекач с две оси с допустима максимална маса над 18т, ЗМДТ урежда минимални и максимални прагове на данъка, като регламентира, че точният размер на този вид местен данък се определя с наредбата на Общинския съвет на съответната община.
Видно от приложеното свидетелство за регистрация, категорията на автомобила е N2. Доколкото в ЗМДТ, респективно Закона за движение по пътищата липсва легална дефиниция на понятието пневматично и прието за еквивалентно на пневматичното окачване, следва на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове да се приложат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В Наредба № 75 от 7 октомври 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите в т. 1 от ДР на Наредбата е посочено, че седлови влекач (за теглене на полуремарке), който е проектиран и конструиран изключително или главно за теглене на полуремаркета са от категория N. Съгласно т. 19 от ДР на същата наредба „пневматично окачване“ е окачваща система, при която най-малко 75 % от пружинния ефект се причинява от въздушно налягане, а т. 20 определя понятието “окачване, прието за еквивалентно на пневматично окачване“ като окачваща система за ос или група оси на ПС, съответстваща на изискванията по чл. 29, ал. 2, когато същото отговаря на изискванията, посочени в приложение № 5 от Наредбата.
При подаването на декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ собствениците на седлови влекачи следва да декларират тези данни, като отбелязват дали окачването е пневматично или прието за еквивалентно на пневматичното, или съответно ПС е с други системи на окачване. В случай, че информацията в свидетелството за регистрация е недостатъчна (в приложеното такова окачването е определено като комбинирано), лицето може да попълни данните в декларацията на база информация, съдържаща се в други документи за превозното средство, където тези данни се съдържат.
Чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ оправомощава служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Действията на общинските служители след приемането на декларация са регламентирани в чл. 103, ал. 1 от ДОПК, който урежда, че при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация по реда на чл. 103, ал. 2 от ДОПК.
В чл. 140, ал. 2 от ЗДвП е регламентирано, че редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност (без фабрично новите пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Според чл. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (загл. изм. и доп. – дв, бр. 105 от 2002 г.)моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена “Пътна полиция“ при Столична дирекция “Полиция“ (СДП) или областните дирекции “Полиция“ (ОДП) по постоянния адрес на собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация в съда и в регистър БУЛСТАТ – за стопанските субекти. Свидетелството за регистрация е документ, издаван от органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство и следователно същите са компетентни да удостоверяват данните за регистрираните за движение превозни средства.
За осъществяване на правомощията си по реда на чл. 12 от ДОПК, общинската администрация има право да изисква от съответния държавен орган данни, необходими за извършване на контролната дейност.
‘