ОТНОСНО: Облагане с данъци и осигурителни вноски на чуждестранни
физически лица за доходи с източник Р България
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ … от 18.05.2010 год. при Дирекция „ОУИ” ………………….., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в писмото става ясно, че основната дейност на фирма „……..” ЕООД е производство на облекло – шиене на ишлеме за получатели, установени на територията на Белгия, които са регистрирани за целите на ДДС в Белгия. Пишете, че естеството на извършваната от Вас работа налага ползване на консултантски и технически услуги от чуждестранни физически лица – служители на белгийската фирма.
Задавате въпроси:
1.Може ли фирма „………….” ЕООД да сключва граждански договори с чужденци за извършване на технически услуги, трябва ли да бъде издаден ЛНЧ и какъв е реда?
2.Дължат ли се осигурителни вноски по граждански договор с чужденец за технически услуги или само 10% ДОД и как се внасят?
3.Как се упражнява изборът за преизчисляване на окончателния данък за доходите по чл.37 от ЗДДФЛ на чуждестранно лице?
Предвид описаната в запитването Ви фактическа ситуация, по поставените въпроси
изразяваме следното становище:
На зададения първи въпрос отговорът ни ще ограничим до данъчното третиране
на доходи, изплатени на чуждестранни физически лица на основание на сключен граждански договор с тях. Въпроса относно възможностите за сключване на граждански договори с чуждестранни физически лица и реда за издаване на ЛНЧ на същите, са извън компетентностите на.
Съгласно чл.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.4 от с.з.
Най-честият случай на класифициране на дадено лице като чуждестранно е лицето да пребивава на територията на България по-малко от 183 дни през всеки 12-месечен период, като няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси не е свързан с България. В случай, че престоят на лицето превиши 183 дни през всеки 12-месечен период, даже да няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси да не е свързан с България – лицето се счита за местно за данъчни цели.
На основание чл. 37, ал.1, т.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, доколкото не са реализирани чрез определена база в страната.
По смисъла на § 1, т. 9 на допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, плащанията за услуги от консултантско естество се квалифицират като „възнаграждения за технически услуги“. Когато възнагражденията за технически услуги са изплатени от местно лице, както е в случая, на основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, същите се третират като доходи от източник в страната. Чуждестранните физически лица са носители на дължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България /чл. 7 от ЗДДФЛ/.
Следователно, ако изплащаните от Вас възнаграждения попадат в обхвата на цитираната дефиниция и са изплатени на чуждестранни физически лица, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал.1, т. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ размерът на данъчната ставка за този вид доходи е 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи /чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ/. Данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на доходапо реда на чл.65 от ЗДДФЛ.
На основание чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца,следващ тримесечието на внасяне на данъка./чл.56,ал.1 от ЗДДФЛ/. Данъчната декларация се подава в ТД на НАП по място на регистрация на платецът на дохода./чл.57,ал.1 ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл.55,ал.1 от същия закон.
Предвид нормата на чл. 65, ал.9 от ЗДДФЛ, когато доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
Между Република България и Кралство Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществата, ратифицирана и влязла в законна сила /Обн. ДВ бр. 36 от 30 април 1993 год./.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка отговорът ни е принципен, тъй като в запитването не е конкретизиран характера на извършваната услуга от чуждестранните физически лица.
Съгласно чл.12, ал.4 от цитираната Спогодба, по отношение на възнагражденията, плащани за извършени технически услуги, ако плащанията са свързани с ползване или отстъпване правото на ползване върху права или имущества, посочени в ал.3, се прилагат разпоредбите като за авторски и лицензионни възнаграждения. В ал.3 на чл.12 от Спогодбата има определение натермина “авторски и лицензионни възнаграждения“, използван в този член, а именно: всякакви видове плащания за ползване или отстъпване правото на ползване на авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката, включително кинотворби, и филми и ленти за радио- и телевизионни предавания, патенти, фабрични или търговски марки, чертежи или модели, планове, формули или секретни процедури, както и за ползване на машинни програми, промишлено, търговско или научно оборудване и за информация, свързана с придобит опит в областта на промишлеността, търговията или науката (ноу-хау).
Следователно облагането с данък на възнагражденията, които ще изплащате на чуждестранните физически лица, които са местни лица на Кралство Белгия е в зависимост от характера на извършваните услуги.
Следва да имате предвид, че данъчните облекчения, предвидени в Спогодбата/в конкретния случай ако това са авторски възнаграждения/ могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. В изпълнение начл.10 на Закона за Националната агенция за приходите, право да изразява становища относно прилагане на разпоредби от СИДДО има Изпълнителния директор , след като се представят достатъчно доказателства пред Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП гр. София чрез съответната Териториална дирекция на НАП, в чиято компетентност е задълженото лице т.е. ТД на НАП …..
Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е уредена в раздел ІІІ, чл. 135 – 143 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
В отговор на третия въпрос следва да се има предвид нормата на чл.37а от ЗДДФЛ, съгласно която чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37.
В случай, че чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице /чл.37,ал.2 ЗДДФЛ/.
Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2 за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по чл. 37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели/ал.3,чл.37 ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.37, ал.4 от ЗДДФЛизборът за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от с.з.. В данъчната декларация се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.
Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По отношение на социалните вноски отговор на третия въпрос ще получите след съгласуване със становище с ЦУ на НАП гр.София.