Облагане с окончателен данък на изплатени от дружеството

ОТНОСНО: Облагане с окончателен данък на изплатени от дружеството
лихви в полза на чуждестранно физическо лице
В отговор на направеното от Вас запитване до органите при ТД на НАП – офис ……, препратено ни по компетентност с писмо вх.№ …….. от 26.03.2010г. при Дирекция „ОУИ” …………………., Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Дружеството е сключило договор за паричен заем с чуждестранно физическо лице, гражданин на Русия, което не е местно физическо лице, съгласно критериите, посочени в чл.4 от ЗДДФЛ и което е съдружник в дружеството. Съгласно договора се предвижда начисляване и изплащане на лихва.
Задавате следните въпроси:
1.Подлежат ли на облагане в Република България доходите от лихви в полза на лицето гражданин на Руската федерация?
2.Кога следва да се начислява и внася дължимия данък?
3.В какъв срок и как следва да се декларират доходите от лихви?
Изразяваме следното становище:
В отговор на първия въпрос:
Съгласно чл.37,ал.1,т.3 от Закона за данъците върху доходите на физически лица
/ЗДДФЛ/ с окончателен данък се облагат доходите от източник в България в т.ч. доходите от лихви, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица. Ставката на данъка е 10 на сто/чл.46,ал.1 от ЗДДФЛ/. А съгласно нормата на чл.37,ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начисления/изплатения доход.
Следва да се има предвид, че на основание чл.75 от ЗДДФЛ и чл.13 от ЗКПО когато в данъчна спогодба или в друг международен договор,ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на данъчните закони, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между правителството на Р България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, има подписана спогодба, ратифицирана със закон, приет от 36-то Народно събрание на 23.03.1994год., в сила от 8.12.1995г. обнародвана в ДВ бр.3 от 09.01.1996год.
Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е уредена в раздел ІІІ, чл. 135 – 143 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
За да не се прилагат изискванията на ЗДДФЛ пред платеца на данъка в условията на чл. 142 от ДОПК или пред органите по приходите по реда на чл. 135 – чл. 141 от същия кодекс, следва да бъдат доказани основанията за прилагане на съответната СИДДО, преди изтичане на срока за внасяне на данъка при източника.
Следва да имате предвид, че в изпълнение начл.10 на Закона за Националната агенция за приходите, право да изразява становища относно прилагане на СИДДО има Изпълнителния директор на същата агенция, след като се представят достатъчно доказателства пред дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София чрез съответната Териториална дирекция на НАП, в чиято компетентност е задълженото лице т.е. ТД на НАП Пловдив – офис гр…….
В отговор на втория въпрос:
На основание чл.65,ал.1 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл.37,ал.1, т.3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
Съгласно чл.65,ал.9 от ЗДДФЛ когато доходите по чл.37 са в полза на лице, което е местно в държава, с която република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл.46 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода по ал.1. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца на дохода.
В отговор на третия въпрос:
В изпълнение на чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.
Съгласно чл.56,ал.1 от ЗДДФЛ, данъчната декларация по чл.55,ал.1 се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка. Данъчната декларация по чл.55,ал.1 се подава в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.
Текстът на чл.58,ал.1 от ЗДДФЛ дава възможност, по искане на чуждестранното физическолице да се издаде удостоверение за внесен по реда на този закон данък.

Оценете статията

Вашият коментар