2_722/09.04.2010г.
ЗДДФЛ – чл. 4, чл.50
ДОПК- чл.17
Във връзка с писмено запитване, получено по електронна поща, заведено по регистъра на Дирекция …………гр. …с вх. №……..04.2010г., Ви уведомяваме, че:
Съгласно чл.102, ал.1 от ДОПК подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с универсален електронен подпис.
На основание т.4.3. от Процедура „ДОМ – 01”, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-80/02.02.2009г. на Изпълнителния директор на НАП, отговор не се предоставя, на запитвания на клиенти на НАП, изпратени по електронен път, в случай, че не са подписани с електронен подпис.
Също такав цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите сте длъжни да посочвате Вашите данни за идентификация (три имена, ЕГН, Булстат)и адреса си за кореспонденция, който за физическите лица е постоянния им адрес /чл.85 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК писмените становища по приложението на данъчното и осигурителното законодателство ангажират приходната администрация, поради което за да получите конкретен отговор напоставените въпроси следва да подадете по електронен път запитването си, подписано селектронен подпис, посочите останалите липсващи индивидуализиращи данни, да определите местно или чуждестранно лице сте по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Предвид нередовностите в запитването Ви изразяваме принципно становище, относно облагането на местните и чуждестранни физически лица относимо към редакцията на Закона за облагане доходите на физическите лица действаща през 2010 г..
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
-което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
-което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
-чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4,ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постояненадрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ(чл. 5 от ЗДДФЛ).
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).Доходите от източници в България са изчерпателно посочени в чл.8 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между правителствата на Р Българияина Съединените американски щати има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите /в сила от 15.12.2008 г., обн.ДВ. бр.5/20.01.2009 г./. С Гвинея няма сключена такава спогодба.
Съгласно чл.76, ал.1 от ЗДДФЛ, извън случаите по чл..75, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени и в чужбина от съответните компетентни органи
В зависимост от дефинирането на конкретното физическо лице като местно или като чуждестранно са и ангажиментите му по повод декларирането на доходите му.
На основание чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ,
1. местнитефизическилицаподаватгодишна данъчна декларацияпо
образец за:
•придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък
върху общата годишна данъчна основа и годишната данъчна основа по чл.28;
•придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с патентен
данък;
•придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл.38, ал.8
•притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска
дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.
•предоставените/получените парични заеми при наличие на условията в чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ
2.чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация
само за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 .
Съгласно чл.50, ал.3 от ЗДДФЛместните и чуждестранни физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, б.»е» и «и» от допълнителните разпоредби, подават годишна данъчна декларация за тези доходи.
Трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, б.»е» от ДР на ЗДДФЛ са правоотношенията, свързани с наемане на работна силаот чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна силана местнофизическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, б.»и» от ДР на ЗДДФЛ са правоотношенията, независимо от основанията за възникването им, със съдружници и член кооператори, както и с акционери, притежаващиповече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружества и кооперациите, в които те са съдружници, член- кооператори или акционери.
‘