2_651/02.08.2016 г.
ЗДДС чл.131, ал.1
Дружеството, което е регистрирано по ЗДДС лице, дава паричен заем на земеделски стопанин, който е ДЗЛ, регистрирано по с.з.. Сделката е вписана в ЦРОЗ. Земеделският стопанин е залогодател, а дружеството е заложен кредитор. Предвид, че има риск, относно връщането на дадената сума, съгласно чл.32, ал.1 и ал.4 от ЗОЗ е извършено вписване в ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество – ечемик и пшеница, за което е уведомен залогодателя.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗОЗ фирмата следва да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното зърно.
Поставен е следният въпрос:
1.Следва ли дружеството, като заложен кредитор, пристъпил към изпълнение, да прилага чл.131, ал.1 от ЗДДС за получените суми от продажбата на заложената вещ – зърно и в 5 дневен срок, считано от получаването на пълната цена от продажбата да внесе 20 на сто ДДС или следва да приложи чл.163а, ал.2 от ЗДДС?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и поставените въпроси, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следнотостановище:
Режимът на облагане на доставка на стоки, при продажба по реда на Закона за особените залози, е регламентиран в чл. 131 от ЗДДС. В Приложение №2, част IIкъм Глава деветнадесета „а” на ЗДДС са посочени стоките, със съответните кодове по КН, за които се отнасят разпоредбите на чл.163а – чл.163в от ЗДДС, сред които са посочени с код 1001 Пшеница и смес от пшеница и ръж и с код 1003 Ечемик.
Предвид описаната фактическа обстановка е видно, че доставката попада в хипотезите на две правни норми- чл. 131 и чл. 163а от ЗДДС, които попадат в специален данъчен режим по отношение на облагането им с данък върху добавената стойност, т.е. изключват се от общите правила за изискуемост на данъка от доставчика по доставкатадокументиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка.
От друга страна разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС може да се определи като обща разпоредба, уреждаща данъчния режим на доставките, имащи за предмет стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС, а разпоредбата на чл. 131 от ЗДДС се отнася до по-тесен кръг от отношения, които урежда и следователно дерогира по-общите, които и противоречат. Поради това, нормата на чл. 163а от ЗДДС, като такава от по-общ порядък спрямо тази на чл. 131 от ЗДДС, не намира приложение в този случай.
Предвид по-горе изложеното, в случай, че по реда на чл. 131 от ЗДДС се извърши продажба на стоки, посочени в Приложение № 2 на Глава деветнадесета „а” на ЗДДС, заложният кредитор, извършващ продажбата, е отговорен за начисляване и внасяне на данъка.
В този смисъл, предвид разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗДДС заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
1.да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за заложния кредитор;
2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – за заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В този случай при определяне на данъчната основа чл.27 от ЗДДС не се прилага.
Следва да имате предвид и ал.2 на чл.131 от ЗДДС, съгласно която в случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на заложния кредитор.
‘