ЗДДСчл.6, ал.3, т.3
ЗДДС чл.117, ал.1, т.3
ЗДДС чл.25, ал.6, т.1
ЗДДС чл.17, ал.2
ЗКПО чл.13
ЗКПО чл.3, ал.1
ЗКПО чл.3, ал.2
ЗДДФЛ чл.4
ЗДДФЛ чл.5
ЗДДФЛ чл.8, ал.2
Регламент № 883/2004 чл.11(3)(а)
Регламент № 883/2004 чл. 21(1)
2_345/14.03.2014г.
В писмено запитване до Дирекция„Обжалване и данъчно осигурителна практика”…….., заведено с вх.№ ………… е посочено, че дружеството възнамерява да открие свой клон в Република Гърция, където ще се извършва търговия на дребно със стоки в наети обекти.
Във връзка с намеренията на дружеството са поставени следните въпроси:
1.В коя държава следва да се облага реализираната от клона печалба – в България или в Гърция?
2.Във връзка с движение на стоки между дружеството и клона му, приложими ли са режимите на облагане съгласно ЗДДС, посочени в Указание №91-00-39/22.01.2009г. на изпълнителния директор на НАП, а именно:
2.1.В случай, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС в Гърция – налице е възмездна доставка с място на изпълнение на територията на България съгласно чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС;
2.2.В случай, че дружеството е регистрирано по ЗДДС в Гърция – налице е вътреобщностна доставка /ВОД/ по чл.7, ал.4 от ЗДДС.
3.В съответствие със законодателството на коя държава следва да се облагат доходите на персонала на клона, нает по трудови договори и ДУК и да бъдат изчислявани и внасяни осигурителни вноски?
При така описаната фактическа обстановка предвид действащата нормативна уредба изразяваме следното становище:
По приложение на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от ППЗДДС за доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
По силата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
На основание чл.17, ал.2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
1. Когато регистрирано по ЗДДС лице не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, където стоките пристигат, този трансфер на стоки, предвид цитираните разпоредби е приравнен на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната, която е облагаема по чл.12 от ЗДДС.
Документирането на доставката следва да се извърши с Протокол по чл.117, ал.1, т.3, от ЗДДС, който следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие. По силата на чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС за доставки по чл.6, ал.3 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката.
2.Когато лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, където стоките пристигат, приложение ще намери чл.7, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно чл.7, ал.4 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
За доказване на ВОД по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС доставчикът следва да разполага с регламентираните в чл.45 от ППЗДДС документи:
-Протокол по чл.117 от ЗДДС за документирането на операцията който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.117, ал.2 от ЗДДС. Протоколът се издаване по – късно от 15 дниот датата , на която данъкът е станал изискуем. Съгласно чл.51, ал.3 от ЗДДС данъкът при ВОДстава изискуем на 15 ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. На основание чл.51, ал.2 от ЗДДС при ВОД по чл.7, ал.4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на дататана започване на транспорта.
-Транспортен документ.
За този трансфер – ВОД по чл.7, ал.4 от ЗДДС следва да се подадеVIES декларация по чл.126, ал.2 от ЗДДС.
По приложение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКПО местно юридическо лице, е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър независимо от обстоятелството, че би могло да създаде място на стопанска дейност /клон/ в друга държава. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в част І “Общи положения“, глава III “Международно облагане“ от ЗКПО.
Съгласно чл.13 от глава ІІІ на ЗКПО когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Такъв международен договор е Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, ратифицирана със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 20 декември 2000 г. /ДВ, бр. 108 от 2000 г., обн., ДВ, бр. 33 от 2 април 2002 г., в сила от 22 януари 2002 г./.
В чл.7 на СИДДО с Гърция са посочени правилата за данъчно облагане на печалбите от стопанска дейност, като според ал.1 на същия член печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. В случая предприятие от България ще извършва стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в Гърция, поради което дейността на клона следва да се облага в Гърция, но само за частта от печалбата, причислима към това място на стопанска дейност.
Предвид гореизложеното, реализацията, разчитането и данъчното облагане на мястото на стопанска дейност на българското дружество ще се осъществи съгласно изискванията на гръцкото законодателство и предвиденото в СИДДО с Гърция. Независимо от това, в съответствие с чл.3, ал.2 от ЗКПО, в годишната данъчна декларация по чл.92 от с.з. е предвидено деклариране на печалбите и загубите от източници в чужбина, които се включват при определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за облагане на световния му доход.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава предвид разпоредбите на съответната СИДДО се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане. Прилагането на методите за освобождаване от двойното данъчно облагане се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 3 към нея.
В СИДДО с Гърция е предвиден метод за премахване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия” /чл.23, ал.2 от Спогодбата/, поради което на основание чл.92, ал.6 от ЗКПО към годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО дружеството не следва да прилага доказателства за размера на внесения в Гърция данък върху печалбата от мястото на стопанска дейност.
Ако при реализиране на вашите намерения възникнат конкретни въпроси, свързани с приложение на Спогодбата с Гърция, можете да ги поставите пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП за отговор по компетентност.
По приложение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/:
В чл.4 от ЗДДФЛ са посочени критериите, според които едно физическо лице се определя като местно лице на България за данъчни цели. Съгласно чл.5 от същия закон чуждестранни физически лица за данъчни цели са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Предвид липсата на информация за статута на персонала на клона допускаме, че наетите лица не са местни физически лица за България по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.Съгласно чл.5от с.з. доходите, които чуждестранните физически лицаще придобият,следва дабъдат квалифицирани от източник в чужбина /от трудови правоотношения и договори за управление и контрол в Гърция/,а не отБългария.
Следва да иматепредвид и разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗДДФЛспоред коятодоходите от труд, положен на територията на Република България или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Съобразно гореизложеното и по аргумент на чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите на наетите лица, които не са местнифизически лицаи не полагат трудна територията на РБ не следва да се облагат с данъци в България. При тези обстоятелства е необходимо да се проучат правилата за данъчно облагане в Гърция, където клонът на дружеството щеразвива дейността си.
По приложение на осигурителното законодателство:
След присъединяването си към ЕС от 2007 г., Република България прилага европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета)..
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл.11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, в която следва да се внасят задължителните осигурителни вноски за съответното лице.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си, въведено е с разпоредбите на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004.
Следва да се има предвид, че за лица които пребивават по смисъла на Регламент № 883/2004 на територията на еднадържавачленка, чийто граждани са, и полагат труда си единствено на територията на същата държава, но за работодател от друга държава членка също е приложимо основното правило на Регламент № 883/2004. Въпреки че лицето не пресича граници на държави–членки, е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят на лицето е установен на територията на друга държава–членка, в този случай също лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е за изпращане /командироване/ на наети лица, за да извършват работа за сравнително кратък период от името и за сметка на своя работодател в другадържава – членка – чл.12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/04 04 „Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава -членка от името наработодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.”
ВДял II от Регламент883/2004 се съдържат и правила, регламентиращи ситуациите, при които лицата обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети – чл.13от Регламент (ЕО) № 883/04 04. Тези разпоредби също представляват изключение от основното правило в регламента – „по месторабота”.
Подробна информация, свързана с регламентитe за координация на системите за социална сигурност, определяне и удостоверяване на приложимото законодателство, може да откриете на интернет страницата на Националната агенция за приходи: nap.bg-„осигуряване”-„евроинтеграция”.
В случай, че Ви възникнат допълнителни въпроси по приложението на разпоредбите на регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС, може да ги зададете, като опишете подробно фактическата обстановка и поставите конкретни въпроси.