Облекчения по отношение на данъка върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и данък върху превозните средства за лица с намалена работоспособност.

ОТНОСНО: Облекчения по отношение на данъка върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъции данък върху превозните средства за лица с намалена работоспособност.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Данъчно задължено лице притежава намалена работоспособност – 77 %.
Зададен е следният въпрос:
1. Лице с намалена работоспособност има ли право на облекчение за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства?
2. Какъв е реда за ползване на облекченията за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства?
Поради неизяснената фактическа обстановка в запитването Ви, изразяваме принципно становище:
По смисъла на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), данъчно задължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване (вещноправните ползватели), на облагаеми с данък недвижими имоти.
Съгласно чл. 25 от ЗМДТ, за имот, който е основно жилище (служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината), данъкът се дължи с 50 на сто намаление. При условие, че задълженото лице е с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът за основно жилище се дължи със 75 на сто намаление, на основание чл. 25, ал. 2 от закона.
Данъчно облекчение за основно жилище може да ползва само данъчно задълженото лице.
В ЗМДТ липсва разпоредба определяща облекчение за инвалидите по отношение на таксата за битови отпадъци. Хипотезите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ не са относими и приложими към разпоредбите, регламентиращи заплащането на такса за битови отпадъци.
Чл. 64 от ЗМДТ определя лицата, задължени по отношение на таксата за битови отпадъци – това са собствениците и вещноправните ползватели.
Облекченията по отношение на таксата за битови отпадъци са определени в чл. 71 от същия закон, съгласно който не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги (чл. 9 от ЗМДТ). С тази наредба общинският съвет може да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси.
В тази връзка, освобождаване от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ или с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ тази категория граждани (лица с намалена работоспособност) са освободени от заплащането й.
Чл. 14, ал. 2 на ЗМДТ предвижда, при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица да уведомяват общината по местонахождението на имота в 2-месечен срок от датата на промяната, с декларация по чл. 14 от закона.
При несъгласие със съобщените задължения за данък върху недвижимите имоти, може да се подаде искане за определяне на задълженията с акт по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същият може да бъде обжалван в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи.
По отношение на таксата за битови отпадъци следва да имате предвид, че същата се установява с акт на кмета на общината (чл. 9б от ЗМДТ) по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Този акт се обжалва по реда на АПК – в 14-дневен срок пред Областния управител чрез кмета на общината.
По отношение на данъка върху превозните средства, следва да имате предвид, чеданъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците (чл. 53 от ЗМДТ).
В чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ са регламентирани преференции по отношение на данъка върху превозните средства на лек автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност. По силата на тази правна норма от данък превозни средства се освобождава, лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
Освобождаване от данък настъпва при кумулативното наличие на всички изисквани от закона условия.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Този текст от обнародването на СК с ДВ бр. 41 от 1985 г. до момента не е променян.
Предвид гореизложеното, когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данък върху превозните средства, е съпружеска имуществена общност, преференцията се прилага относно идеалнатачаст, притежавана от инвалида.
Предложение първо на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ предвижда собствениците на превозни средства да предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в двумесечен срок от настъпване на съответното обстоятелство, т.е. от настъпване на временната неработоспособност.

Оценете статията

Вашият коментар