общата система на данъка върху добавената стойност ).

Изх. №53-04-252
10.05. 2016 г.
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува стоки от данъчно задължено лице регистрирано за целите на ДДС в Германия. Условията по доставката на стоките е EXW -завод на доставчика на територията на Турция. При същите условия дружеството продава стоките на друго българско дружество, което за своя сметка транспортира стоките до България.
Допълнително дружеството има намерение, да наеме складово помещение в Германия, което да преотдава под наем на друго българско дружество, регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да начислява ДДС за продажбата на стоки на територията на Турция?
2. Следва ли фактурата за покупка на стока от немското дружество, да се отразява в дневника за покупки и има ли задължение дружеството да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?
3. Ще възникне ли задължение за регистрация по ДДС в Германия във връзка с доставката на услуга за наем на помещение?
4. Следва ли да се начислява данък за доставката на услуга по преотдаване наскладовото помещение в Германия и на какво основание?
5. В случай, че преотдаването на помещението е на лица регистрирани за целите на ДДС в Германия, по кое законодателство следва да се извършва документирането на доставката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В конкретният случай, мястото на изпълнение на тази доставка, по която дружеството се явява получател се определя съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността /конкретно Турция/, което се намира извън територията на страната. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от закона. Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията Турция, приложение ще намери разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС,т. е. мястото на изпълнение също ще е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби освенфактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
По трети и четвърти въпрос:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ).
Като изключение от тези правила за доставките на някои видове услуги са възприети специфични разпоредби, които отчитат мястото за фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, които са свързани с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО), включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
В конкретния случай, дружеството ще наеме складово помещение в Германия, за което ще заплаща наем. В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставката на услугата, е където се намира недвижимият имот, конкретно на територията на Германия.
В този случай, за дружеството като получател на услугата не е налице задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като не са налице всички условия визирани в съответната разпоредба и мястото на изпълнение на доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е извън територията на страната.
В случай, че дружеството е доставчик на услуга свързана с недвижим имот на територията на Германия, същата ще е с място на изпълнение извън територията на България и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не следва да начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
В издадената за доставката фактура, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), като основание за неначисляване на ДДС, следва да бъде отразен чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В този случай, следва да се има предвид, че извършваната от дружеството доставка, е с място на изпълнение на територията на Германия и следва да се запознаете със съответното законодателството.
По пети въпрос:
Съгласно чл. 79, ал. 17 от ППЗДДС в сила от 29.01.2016 г., при доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 и чл. 23, ал. 4 и 5 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар