286/12.01.2016
Чл.3, ал.1 и 2 ЗДДС;
Чл.21, ал.1 ЗДДС;
Чл..21, ал.2 ЗДДС;
Чл.97а, ал.2 ЗДДС;
Чл.113, ал.1 и 3 ЗДДС;
В писмено запитване, постъпило в деловодството нана НАП с вх. № ………….г., изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……… с писмо вх. № ……….. сте изложили следната фактическа обстановка:
ЕФР е юридическо лице с нестопанска цел на дейност и призната общественополезна /идеална/ цел на дейност в Германия, регистрирано в Районния съд на град М…., основано през 2006 година.
Целта на дейност на ЕФР, за която той е освободен от данъци е „подпомагане на развитието“. Основно сдружението работи в Германия и България, като на доброволни начала помага за лечение на тежко болни български пациенти в Германия, за подобряване на квалификацията на български лекари, за проекти за култура и обмен, за подобряване на образованието на бежанци в Германия и много други дейности, свързани с развитието. ЕФР не ползва средства на ЕС или друг вид държавно финансиране.
Като цяло за финансирането на идеалните си цели сдружението има право да извършва и услуги, но основната част от финансирането на сдружението е от доброволни дарения.
Поради плащания от страна на сдружението за услуги в България все по-често се налага да бъдат издавани фактури на сдружението. С издаването на фактури българските фирми изпитват принципни затруднения, които от своя страна затрудняват работата на сдружението. Сдружението често получава отговор, че българска фирма, която няма регистрация по ЗДДС няма право да издава фактура, „защото НАП щели да и направят ревизия и да я задължат да се регистрира по ЗДДС и да и напишат акт“. Въпросните фирми са малки, но сдружението предпочита да ги подпомага като им дава поръчки.
ЕФР засега няма регистрация за целите на ДДС в Германия и няма немски данъчен номер.
Поставили сте следните въпроси:
1.Имат ли право малки български фирми, които не са регистрирани по ЗДДС лица да издават обикновена фактура за закупени от сдружението /немско юридическо лице/ стоки и услуги?
2.Имат ли право български фирми, които не са регистрирани по ЗДДС да издават обикновена фактура, ако сдружението /немско юридическо лице/ се регистрира за целите на ДДС в Германия?
Предвид приложимите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС задължава всяко данъчно задължено лице – доставчик да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга. Разпоредбата не поставя условие лицето да е регистрирано по ЗДДС, предвид което следва да се прилага и от лица, които нямат регистрация по специалния данъчен закон.
В ал.3 на чл.113 е посочено, че фактура може да не се издава в следните случаи:
-за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
-за доставки на финансови услуги по чл.46 от закона;
-за доставки на застрахователни услуги по чл.47 от закона;
-за продажба на самолетни билети;
-при безвъзмездни доставки;
-за доставки на услуги по глава осемнадесета от закона;
-за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършваните от тях доставки се издава документ по реда на специален закон или се издава сметка за изплатени суми или документ по чл.9 от Закона за данъцитевърху доходите на физическите лица или издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Когато издаване на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка от страните е длъжна да окаже необходимото съдействие на
другата страна за издаването й /чл.113, ал.6 от ЗДДС/.
Определение на понятието „данъчно задължено лице“ е дадено в чл.3, ал.1 от ЗДДС, според което всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея е данъчно задължено лице.
Чл.3, ал.2 от ЗДДС регламентира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
По отношение твърдението на Вашите доставчици, че са задължени да се регистрират по ЗДДС за предоставените на Европейски форум за развитие услуги следва да имате предвид, че на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС за българските доставчици ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС, когато Ви предоставят услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Според чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
При определянето на лицата като данъчно задължени или данъчно незадължени следва да се имат предвид разпоредбите наРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл. 18, т. 1, б. „а” от регламента доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното, в случаите, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. Когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се снабди с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията /чл.18, т.1, б.“б“ от регламента/.
При условие, че ЕФР, в качеството си на получател на услуги е регистрирано за целите на ДДС лице в Германия или е подал заявление за регистрация съгласно текстовете на Регламент № 282/2011, същият има статут на данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на предоставените му услуги ще е на територията на държавата членка, където сдружението е установило независимата си икономическа дейност. В този случай за български доставчик на услуги ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/.
Когато услугите се предоставят на данъчно незадължено лице, предвид разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС мястотона изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Доставчик на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС /чл.18, т.3 от Регламент за изпълнение(EI) № 282/2011/. В този случай за доставчик, установен в България ще възникне задължение за регистрация по чл.96 от ЗДДС, при достигане на облагаем оборот 50 000лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия.