Изх. №53-00-206
02.11.2017 г.
чл. 55, ал. 2 от ЗДДС
чл. 36а от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството оперира през собствен митнически складтип „А“ /обществен склад под отговорността на складодържателя/ и има сключени договори за предоставяне на услуги по митническо складиране, по документално митническо оформяне и митническо представителство за завеждане на режими „митническо складиране“ и „допускане за свободно обращение“ /внос/.
Описано е, че комплексните услуги се извършват при следната фактическа обстановка:
Стоката на клиент швейцарско дружество /изпращач/ пристига в митническия склад на „А“ ООД /получател/ и се завежда с проформа фактура при условията на доставка CIP София под режим „митническо складиране“. Стоките под този режим се продават от швейцарското дружество на български дружества регистрирани по ЗДДС, които също са вложители в митническия склад на „А“ ООД и получатели на услуги по складиране, съхранение и митническо представителство. За продажбата на стоки под митнически контрол швейцарското дружество издава фактура със същите условия на доставка CIP София с получател българско юридическо лице. Във връзка с извършената продажба “А“ ООД предоставя следните комплексни услуги:
-Услуги на вход, свързани със смяна на собствеността на стоките -фактуриране, документиране на митнически документи за складиране и представителство за оформяне на режим „митническо складиране“ на съответния вложител, за което се дължи възнаграждение;
-Услуги на изход – товаро-разтоварни дейности, изготвяне на документи за внос и представителство за завеждане на режим „допускане в обръщение“, за което също се дължи заплащане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Считат ли се услугите по обработка на вход/изход за пратка, документооборот, товаро-разтоварни дейности, изготвяне на митнически декларации и митническо представителство, които се предоставят от дружеството за разходи, свързани с вноса по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС и следва ли да се включват в данъчната основа при вноса?
2. Следва ли да се начислява ДДС на предоставените комплексни услуги прилагайки ставка на данъка 20% или е приложима разпоредбата на чл. 36а от ЗДДС и нулева ставка на данъка?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос.
Относно приложението на чл. 55, ал. 1 и чл. 36а от ЗДДС, следва да имате предвид изложеното в становища нас Изх. № 62-00-9/08.04.2014 г., изх. №15-00-5/08.04.2014 г. и изх. №16-05-17/11.03.2014 г., които са публикувани в интернет на страницата на НАП (www: nap.bg).
Съгласно цитираните становища в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС, следва да се включват всички разходи, свързани с вноса на стоките, известни към момента на оформяне на статута на стоките за свободно обращение и крайна употреба. При систематичното тълкуване на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС, в разпоредбата на който изброяването на включените в хипотезата му доставки е неизчерпателно, следва да се приеме, че в данъчната основа при внос се включват и други такси, дължими при внос на територията на страната, доколкото те вече не са включени при определяне на митническата стойност при вноса. Задължително условие е тези суми да са известни към момента на оформяне на статута на стоките за свободно обращение и крайна употреба. Това тълкуване е в съответствие и с нормата на чл. 86, т. 1, б. „б“ отчл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). В тази връзка, правилното определяне в митнически документ на данъчна основа по чл. 55 от ЗДДС, е от компетентността на Агенция “Митници”.
По втори въпрос.
Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2014 г.) облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС .
Следва да се има предвид, че нулевата ставка се прилага само ако съответният разход е включен на основание чл. 55 от ЗДДС в данъчната основа при вноса, което се доказва с документите по чл. 36а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
В конкретния случай, когато свързана с вноса на стока услуга, за която се дължи такса, облагаема с 20% ДДС, каквато е доставката по митническо представителство, се предоставя директно на вносителя, вписан в митническия документ или друг документ за внос, доставчикът прилага разпоредбата на чл. 36а от ЗДДС, съответно чл. 36а от ППЗДДС.
В случай, че дружеството като доставчик на свързана с внос услуга, за която на основание чл. 36а от ЗДДС е приложил нулева ставка на данъка, преди вносът да е осъществен, и до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, не се е снабдил с документите по чл. 36а, ал. 2 от ППЗДДС, следва да приложи разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че ако доставката неправилно е документирана като облагаема с нулева ставка с приложение на чл. 36а от ЗДДС, а данъчната основа на вноса не е била увеличена с данъчната основа на свързаните с вноса услуги, налице е основание за приложение на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС – фактурата следва да се анулира и да се издаде нова с начислен данък, предвид обстоятелството, че съгласно ал. 2 от същия законов текст за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘