Чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДСИзх. № 53-00-38
03.04.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-38/09.02.2015 г. и допълнение към него, прието с вх. № 53-00-38/24.02.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ЕООД е българско дружество, регистрирано по ЗДДС. Дружеството планира да започне дейност по предоставяне на водни и спортни атракциони, в т.ч. джетове, ATV, надуваеми водни атракциони, по морски плажове в Република Гърция. Услугите ще бъдат предоставяни на плажуващите, предимно данъчно незадължени физически лица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Необходимо ли е дружеството да установи и регистрира постоянен обект в Гърция, от който да осъществява дейността?
2.В случай, че то има такъв обект, предоставяните услуги ще попаднат ли в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДС? В този случай къде ще бъде мястото на изпълнение на услугите?
3.Как следва да бъдат документирани доставките?
4.Необходимо ли е дружеството да се регистрира за целите на ДДС в Гърция?
5.Ще възникне ли задължение за друг вид регистрация пред данъчните органи в Гърция?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи, трети, четвърти и пети въпрос
Извън пределите на компетентност на Национална агенция по приходите е изразяването на становища по приложението на законодателството на други държави-членки, в това число и Република Гърция. Поради това не можем да изразим конкретно становище по зададените от Вас въпроси. За да получите такова, въпросите Ви следва да бъдат адресирани до приходната администрация на Гърция.
При осъществяването на планираната дейност следва да имате предвид и относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112). Те са с пряко приложение, но съществуват възможности за отклонение от предписаното, които отделни разпоредби предоставят на държавите-членки, напр. чл. 221 от директивата.
По втори въпрос
Чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДС постановява,че мястото на изпълнение на услугите, които са свързани с развлекателни мероприятия, и са предоставяни на данъчно незадължени лица, е мястото, където фактически се извършва услугата. Тези разпоредби възпроизвеждат чл. 52, б. „а“ от Директива 2006/112. Видно от изложената в запитването Ви фактическа обстановка, дружеството възнамерява да предоставя услуги с развлекателен характер на данъчно незадължени лица, поради което мястото на изпълнение на услугите следва да се определи съобразно правилото на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘