чл. 26 ал. 2 от ЗДДС
чл. 15 ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-388/18.05.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
XXX е подало заявление за закупуване на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, собственост на YYY. Въз основа на заявлението кметът на общината е издал заповед, с която нарежда да бъде прехвърлено на дружеството правото на собственост върху съответните идеални части срещу заплащане на определената данъчна основа, увеличена с дължимия местен данък и такса вписване, заедно с начисления ДДС. Дължимите местен данък и такса за вписване следва да бъдат платени от търговското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да бъде определена данъчната основа на доставката?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общите правила за определянето на данъчната основа на доставките са регламентирани в чл. 26 от ЗДДС. Според ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 на чл. 26 от закона данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, получено от или дължимо на доставчика, и се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато такива се дължат. В конкретния случай това означава, че данъчната основа за доставката ще се определи като сума, която е дължима на доставчика съгласно раздел II от приложената заповед на кмета на YYY. Съгласно направените изменения с Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПИДППЗДДС), обнародван в Държавен вестник, бр. 8 от 29.01.2016 г. в чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
1. платени са от името и за сметка на доставчика;
2. поискани са от доставчика.
Предвид цитираните разпоредби данъчната основа на доставката на недвижим имот се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя. Поради това, в случай, че дължимите данъци и такси са изцяло за сметка на купувача, общината в качеството си на доставчик, не следва да увеличава данъчната основа, тъй като не е налице хипотезата на чл. 15 от ППЗДДС.
От приложената към запитването заповед на кмета на общината е видно, че задължението за плащане на дължимите ДДС и местен данък е на XXX, следователно не са налице условията на чл. 15 от ЗДДС, поради което с платените суми не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката.
В изложената фактическа обстановка не се откриват основания за определянето на данъчната основа по особен ред. В случай, че такива са налице следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 27 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’