общата система на данъка върху добавената стойност/Директивата/.

Изх. № 20-00-67
22.05. 2012 г.

чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС
чл. 114, ал. 6 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Основната дейност на дружеството е търговия с горива, като с част от корпоративните клиентите има сключени договори за зареждане с горива чрез клиентски карти, издадени от „…………………” ЕАД.
За всяко зареждане с карта клиентът получава фискална касова бележка в момента на зареждане, а фактура се издава на 15 дневен или месечен период.
Фактурата, която издава дружеството съдържа всяко конкретно зареждане за периода, като е посочена актуалната цена на горивата, за всяка продажба по отделно.
Дружеството проучва възможността даиздава електронни фактури, които да съдържат само обобщени данни, тъй като подробното описание на транзакциите по всяко зареждане формира много голям обем на файла, което го прави невъзможен за изпращане или подписване с електронен подпис.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли във фактурата да бъде отразено общото количество заредено гориво по вид и осреднена цена за периода, а като прикачен файл към фактурата, да се прилага детайлна справка за извършените зареждания?
2. По коя цена следва да отразяват клиентите правото си на данъчен кредит – по осреднена цена отразена във фактурата или по конкретната, валидна за деня цена, съгласно прикачената детайлна справка?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Възможността за използване на фактури в електронен формат е залегнала в чл. 218 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/Директивата/.
Разпоредбата на чл. 232 и чл. 233 от Директивата урежда изпращането на фактурите по електронен път, като поставя условия фактурите да бъдат приети oт получателя и да се гарантира автентичносттаи ненарушеността на съдържанието на фактурата посредством електронен подпис /чл. 114, ал. 6 от ЗДДС/.
Електронният документ и електронният подпис са уредени в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Електронната фактура следва да съдържа всички реквизити по чл. 114 oт ЗДДС, чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ и чл. 7 oт Закона за счетоводството /ЗС/.
Разпоредбата на чл. 114 от ЗДДС регламентира задължителните изисквания към съдържанието на фактурата.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително трябва да съдържа количеството и вида на стоката и/или вида на услугата. То се изразява в бройки стоки или вид услуги, тегло, обем или размер на работа, в зависимост от естеството. В случаите, при които във фактурата няма достатъчно място за да бъдат изписани всички доставени стоки, количествата и стойностите им е възможно да бъде изготвен опис на същите, който да бъде неразделна част от фактурата В ал. 1, т. 11 на чл.114 от ЗДДС като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа единична цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако не са включени в единичнатацена.
В конкретният случай издаването на фактура, в която да е отразено общото количество продадено гориво по осреднена цена ще формира данъчна основа за възнаграждение получено от или дължимо на доставчика, което няма да може да се отнесе към нито една конкретна доставка на горива.
Така определена данъчната основа не отговаря на изискванията за определяне на данъчна основа при продажба на стоки, регламентирани счл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС.
Издадена по този начин фактурата, може да се определи като погрешно съставен документ, за който е приложима разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС, съгласно която погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда предвиден в цитираната норма.
По втори въпрос:
Правото на данъчен кредит е регламентирано в глава седма на закона. По смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикътрегистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно чл. 71, т. 1 от закона, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар