2_1218/09.08.2011 г.
ЗДДС чл.21, ал.2
Българска фирма се съгласява с използването и регистрацията в България на търговска марка с определено име /вече има регистрирана марка със същото име собственост на българската фирма/ от швейцарско дружество регистрирано по ДДС в Швейцария, за чанти, обувки, дрехи. Швейцарската фирма е платила определена сума на българската.
В тази връзка е зададенследния въпрос:
Трябва ли да се начисли ДДС от българската фирма и с какъв документ ?
В отговор на поставения от Вас въпрос и предвид липсата на конкретни договори, изразяваме следното принципно становище по приложението на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС:
Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 и 2 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. За доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; както и поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права.
От 01.01.2010 год. мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и отустановяването на получателя на услугата. В действащия ЗДДС и ПЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване на статута на получателя, дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение/ЕС/ №282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който влиза в сила от 01.07.2011 г.. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което Вашето дружество трябва да се съобрази с правилата регламентирани в него, за да може да счете, че контрагентът Ви има статут на данъчно задължено лице.
В случай, че получателят на предоставената от дружеството Виуслуга е данъчно задължено лице, установено извън Общността, мястото на изпълнение на услугата ще се определи съгласно общото правило на чл.21, ал.2 от ЗДДС, като са възможни следните хипотези:
– мястото на изпълнение на доставката на услуга, ще е мястото където получателят по нея е установил независимата си икономическа дейност. Когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, което е установило независимата си икономическа дейност извън страната /независимо дали в друга държава членка или трета страна/, мястото на изпълнение на доставката на услуга е извън територията на страната, когато услугата не се предоставя на постоянен обект на територията на страната. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната данък не се начислява, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС. В тези случаи като основание за неначисляване на данъка в издаваната фактура, се посочва „чл.21, ал.2 от ЗДДС”.
– когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то тогава мястото на изпълнение е мястото където се намира този обект. За целите на облагането с ДДС „постоянен обект” етърговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, …………………, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. /§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС/. Предвид това, ако получателят е установил независимата си икономическа дейност извън страната /независимо дали в друга държава членка или трета страна/, но обектът за който е предназначена услугата е на територията на страната, то доставката ще е с място на изпълнение на територията на страната и ще е облагаема, съгласно чл.12 от закона. В този случай, за дружеството Ви като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
‘