2_1574-1/18.12.2013г.
ЗДДС, чл. 21,ал.2
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. № …….,в което е описана следната фактическа обстановка:
Основна дейност на дружеството е разработка на софтуер и консултантски услуги в областта на разработването на софтуер. Дружество е регистрирано по ЗДДС и е доставчик на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС, за които данъкът е изискуем от получателя. За всеки предоставен ДДС номер се извършва проверка за валидност чрез портала на НАП. За голяма част от страните членки на ЕС, едновременно с отговораза валидност се получава информация за името и адреса на данъчно задълженото лице. За фирмите от Германия се получава информация единствено за валидността на ДДС номера, поради което възниква следния въпрос:
По какъв начин следва да се провери валидността на ДДС номера, предоставен от контрагент от Германия и принадлежността на тозиномер към определено лице, както и коректния адрес, който следва да бъде изписан в издадената фактура, без да се забавя или възпрепятства издаването на фактура в момента на поискването ? от страна на получателя?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Следователно при определяне на мястото на изпълнение на доставкатае без значение дали получателят- данъчно задължено лице е установен в държава членка , трета страна или на територията на страната.
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. Бр.77 от 23 март 2011г./, който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността. Съгласно чл.18, пар.1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
По силата на чл.31, пар.2отпосочения Регламент № 904/2010 всяка държава-членка потвърждава по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС в съответствие с приложимите национални разпоредби за защита на данните.
Въз основа на предоставената информация Комисията публикува на своя уебсайт данни за разпоредбите, утвърдени от всяка държава-членка, която транспонира дял XI, глава 3 от Директива 2006/112/ЕО (чл.32, пар.1 от Регламента).
Считам, че след катоГермания не е потвърдила адреса и името на получателя, за потвърждаване на тези данни следва да изискате от лицето удостоверение за регистрация за целите на ДДС, от което да се установи по безспорен начин връзката между ДДС номера, името и неговият адрес.
Такова становище еизразено в писмо изх.№ 15-00-26/16.11.2013г.наизпълнителния директор на ЦУ на НАП относно установяване статута и местоположението на получател, копие от което Ви изпращаме.
‘