494/02.04.2012
Чл.21, ал.2 ЗДДС
В писмено запитване, постъпило в Териториална дирекция на НАП ………., офис ………… с вх. № ……….г., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ……… с писмо вх. № ………..г. е изложена следната фактическа обстановка:
Регистрирано по ЗДДС лице, с основен предмет на дейност транспортни услуги ще извършва транспорт на стоки с възложител американска фирма, която има седалище в Сърбия. Стоката ще бъде натоварена и транспортът ще започне от Румъния и ще бъде с крайна дестинация Сърбия, където ще се разтовари. В Сърбия ще бъде натоварена друга стока, която ще се транспортира до Литва.
Във връзка с посочените факти и обстоятелства са поставени следните въпроси:
1. Услугата по транспорт на стоки от Румъния до Литва може ли да се разглежда като една доставка, която да се документира с фактура за превоз или е необходимо да се издадат две отделни фактури?
2. Къде е мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки от Румъния до Сърбия и от Сърбия до Литва и следва ли изпълнителят на доставката да начисли ДДС?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл.22, ал.3 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл.21, ал.2 и 3 от ЗДДС.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тази услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В запитването сте посочили, че получател на услугите по транспорт на стоки е американска фирма, със седалище в Сърбия, с оглед на което следва да имате предвид, че документите необходими за доказване на статута на получателя са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. бр.77 от 23 март 2011г./, в сила от 01.07.2011г.. Регламентът е задължителен и се прилага във всички държави членки, поради което българските дружества- доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата регламентирани в него.
Съгласно чл.18, параграф 3 от Регламента,освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед гореизложеното, ако получателят е данъчно задължено лице и доставчикът разполага с необходимите доказателства за това към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки от Румъния до Сърбия, както и от Сърбия до Литва ще бъде там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или има постоянен обект, за дейността на който е предназначена услугата.
Ако посочените в запитването транспорти услуги, са с място на изпълнение извън територията на страната, не се начислява данък върху добавената стойност от изпълнителя на доставките/чл.86, ал.3 от ЗДДС/. В този случай във фактурите задължително следва да се посочи „чл.21, ал.2 от ЗДДС” като основание за неначисляване на ДДС.
Съгласно чл.21, ал.3 от ЗДДС, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди, или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност. В тази хипотеза доставката на транспортни услуги ще бъде с място на изпълнение на територията на страната и на основание чл.12 от ЗДДС ще подлежи на облагане с 20 на сто ДДС.
Предвид посочените с запитването обстоятелства, че от Румъния до Сърбия ще се превозва стока, различна от тази, която ще се превозва от Сърбия до Литва, считаме, че по смисъла на ЗДДС ще възникнат две отделни данъчни събития, всяко от които следва да се документира от доставчика с фактура, независимо, че получател на транспортните услуги е едно и също лице.
‘