477/17.04.2013
Чл.25, ал.2 ЗДДС;
Относно: Определяне на датата на данъчното събитие при доставка на услуга и възникване на изискуемост на данъка върху добавената стойност.
В писмено запитване, постъпило в деловодството на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. с вх. № …….2013г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Всички суми по изпълнителни дела постъпват в набирателна сметка на съда. Постъпването им се удостоверява от вносителя със съответния банков документ. След писмено разпореждане на държавния съдебен изпълнител сумите, представляващи държавни такси се прехвърлят с платежно нареждане в сметката за държавни такси /транзитна/ на РС – …………
Описали сте следните случаи:
1. Държавната такса за конкретни действия на съдебния изпълнител и самите действия са били извършени преди 01.04.2013г. т.е. преди регистрацията на съда по ЗДДС. Разпореждането на държавния съдебен изпълнител за прехвърляне на дължимата държавна такса в транзитната сметка на съда е след датата на регистрацията по ЗДДС;
2. Преди регистрацията на съда по ЗДДС длъжник е превел сума по набирателната сметка. След 01.04.2013г. сумата се разпределя с разпореждане на съдебния изпълнител като дълг и държавна такса, като последната следва да се прехвърли в транзитната сметка;
3. Дългът е платен извънсъдебно – сумата е преведена по сметка на взискателя преди датата на регистрация по ЗДДС. Държавната такса е била внесена преди 01.04.2013г., а прехвърлянето й по сметката за държавни такси е станало след 01.04.2013г;
4. Преди 01.04.2013г. е била внесена държавна такса за образуване на изпълнително дело. Взискателят е депозирал документите за образуване на делото след 01.04.2013г., съответно същото е било образувано след датата на регистрацията?
Поставили сте следния въпрос: Кога възниква данъчното събитие респ. изискуемост на ДДС в посочените случаи?
С писмо вх. № …………2013г. по регистъра на Дирекция ОДОП Варна сте поставили допълнително следните въпроси:
Гражданско процесуалният кодекс, приложим в изпълнителното производство дава възможност в определени случаи държавната такса за действия, извършени от съдебния изпълнител да се плаща след предоставяне на услугата. В тези случаи, когато действието е било извършено /т.е. услугата е била доставена/ преди регистрацията по ЗДДС, следва ли върху държавната такса да се начислява ДДС?
В случай, че не се начислява ДДС, как същата следва да бъде отразена в дневника за продажби, предвид факта, че осчетоводяването на сумата ще е след датата на регистрацията по ЗДДС?
Следва ли държавни такси, преведени преди датата на регистрацията по ЗДДС /напр. на 29 март 2013г./, да се включат в дневника за продажби при осчетоводяването им, тъй като същото реално следва да се извърши на 1 април 2013г. – към датата на регистрация. Ако същите следва да се включат, каква фактура се издава на лицето?
Предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразяваме следното становище:
Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Според чл.25, ал.2 от ЗДДС при доставка на услуга данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ППЗДДС пояснява, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
За облагаемите доставки на услуги данъкът върху добавената стойност става изискуем и за регистрираното по ЗДДС лице възниква задължение за начисляването му на датата на възникване на данъчното събитие.
Следователно, на облагане с ДДС подлежат само тези доставки на услуги, които са с дата на възникване на данъчното събитие на или след датата на регистрация по ЗДДС на Районен съд …
Доколкото в първия посочен от Вас случай, действията на съдебния изпълнител са извършени преди датата на регистрация по ЗДДС, не възниква задължение за начисляване на ДДС от данъчно задълженото лице за получената след датата на данъчното събитие държавна такса.
Аналогично е становището ни и по поставения в допълнително постъпилото запитване първи въпрос.
Доставките на услуги, с дата на данъчното събитие преди датата на регистрация на Районен съд . по ЗДДС не следва да се включват в дневника за продажби на ДЗЛ. Съгласно чл.87, ал.3 от ЗДДС първия данъчен период след датата на регистрация обхваща времето от датата на регистрация до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона. Доколкото датата на регистрация на съда е 01.04.2013г. първия данъчен период обхваща времето от 01.04.2013г. до 30.04.2013г. и в дневника за продажби следва да бъдат отразени издадените от регистистрираното лице за този период данъчни документи.
Когато, преди датата на регистрация на данъчно задълженото лице е извършено авансово плащане по доставката, а услугата е с дата на данъчното събитие на или след датата на регистрация по ЗДДС, данъкът става изискуем на датата на данъчното събитие и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли по реда на чл.86 от закона като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 за този период и посочи издадения документ в дневника за продажби за съответния данъчен период.
Във втория пример, съгласно който преди регистрацията по ЗДДС на съда длъжникът е превел авансово сума по набирателна сметка и след 01.04.2013г. сумата се разпределя с разпореждане на съдебния изпълнител като дълг и държавна такса, считаме че данъкът става изискуем на датата на данъчното събитие за доставката, ако същото е настъпило на или след датата на регистрация на данъчно задълженото лице.
В четвъртия пример, където е посочено, че държавната такса е била внесена преди 01.04.2013г. т.е. авансово, а взискателят е депозирал документите за образуване на делото след тази дата, считаме, че данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на услуга и за регистрираното лице възниква задължение за начисляването му по реда на чл.86 от закона.
Относно посочените в третия случай обстоятелства считаме, че няма да възникне доставка на услуга от данъчно задълженото лице, тъй като дългът е платен извънсъдебно и авансово преведата държавна такса ще подлежи на възстановяване като недължимо платена сума.
Следва да имате предвид, че издаването на фактура не е задължително за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице /чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС/. В тези случаи регистрираното по ЗДДС лице съставя отчет за извършените продажби по реда на чл.119 от ЗДДС, който съдържа визираната в чл.112, ал.3 от ППЗДДС обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Дневникът за продажби по чл.124, ал.2 от ЗДДС съдържа информация за всички издадени от регистрираното лице данъчни документи и отчети за извършени продажби за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на услуга и предвид указаното в чл.5, ал.2 от закона, че парите в обращение, използвани като платежно средство не са стока следва, че движението на парични средства по набирателни итранзитни сметки не се отразява в дневника за продажби.
‘