Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …./ 15.02.2013г. в Дирекция «ОДОП»-
е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане. Основната дейност на фирмата е извършване на транспортни услуги на територията на страната. Фирмата възнамерява да извършва международен транспорт на стоки от Турция до България и обратно, като получатели на услугата ще бъдат както български ДЗЛ, регистрирани по ЗДДС, така и фирми, регистрирани в Турция.
Поставени са следните въпрос:
1.За извършения международен транспорт на стоки от Турция до България и обратно с получател на услугата турска фирма, следва ли да се начислява ДДС и ако не, в коя колона на дневника за продажби и СД по ЗДДС трябва да бъде отразена извършената транспортна услуга?
2.За извършения международен транспорт на стоки от Турция до България и обратно с получател на услугата ДЗЛ, установено и регистрирано по ЗДДС в страната, следва ли да се начислява ДДС и ако не, в коя колона на дневника за продажби и СД по ЗДДС трябва да бъде отразена извършената транспортна услуга?
Във връзка с поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.
Предвид горната норма, при извършване на транспорт на стоки, мястото на изпълнение се определя по правилата, разписани в чл.21, ал.2 от закона.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Следва да се има предвид и текста на чл.54, ал.2 от ППЗДДС. При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
По първи въпрос:
При извършване на транспорт на стоки за клиент – турска фирма, ще е необходимо да изясните статута на клиента, а именно – дали той е данъчно задължено лице, за да приложите чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Документите, необходими за доказване на статута на получателя са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. бр.77 от 23 март 2011г./, в сила от 01.07.2011г.
Съгласно чл.18, параграф 3 от Регламента,освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед гореизложеното, ако получателят е данъчно задължено лице и Вие като доставчик разполагате с необходимите доказателства за това към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение на услугата по транспорт на стоки от Турция до България и обратно ще бъде там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или има постоянен обект, за дейността на който е предназначена услугата-в случая Турция.
Ако посочените в запитването услуги, са с място на изпълнение извън територията на страната, Вие не следва да начислявате данък върху добавената стойност като изпълнител на доставките /чл.86, ал.3 от ЗДДС/. В този случай, във фактурите задължително следва да се посочи „чл.21, ал.2 от ЗДДС” като основание за неначисляване на ДДС. В дневника за продажби, те се отразяват в колона 23 „ДО на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, вкл. дистанционни……”.
По втори въпрос:
При извършване на транспорт на стоки за клиент-българска фирма, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС и чл.54, ал.2 от ППЗДДС, данъкът е изискуем от Вас като доставчик – регистрирано по закона лице.
Доколкото сте посочили, че дестинацията на транспорта е Турция–България и обратно, е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл.30 от ЗДДС.
По смисъла на чл.30, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от място на територията на страната до територията на трета страна или от територията на трета страна или територия или обратно.
Предвид гореизложеното, при тази хипотеза е приложима нулева ставка на данъка. Такива доставки се посочват в колона 19 «ДО на доставките със ставка 0 % по глава Трета на ЗДДС».
‘