В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2008 г. фирмата закупува стока от дружество с регистрация в САЩ. Стоката, обект на фактуриране от страна на американското дружество пристига директно от Австрия /първоначалния доставчик на американското дружество/.
Зададени са следните въпроси:
1. Доставката от страна на американската фирма представлява ли ВОП по смисъла на ЗДДС, поради това, че стоката пристига от страна на ЕС /Австрия/?
2. Нарушават ли се разпоредбите на ЗДДС относно специфичните изисквания за наличие на ВОП съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, ако за тази доставка фирмата състави протокол по чл. 117 от закона при условие, че доставчикът /американската фирма/ не е регистрирано лице за целите на ДДС в страна членка на ЕС?
3. Ако доставката не е ВОП по смисъла на ЗДДС, то как следва въпросната фактура, издадена от американската фирма да намери отражение в отчетните регистри по ЗДДС и респективна в СД?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме принципно становище:
По отношение на първия и втория въпрос следва да имате предвид, че основното правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на стока е посочено в разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС.
По силата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собственосттаили при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
За да е налице вътреобщостно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е необходимо да се изпраща или транспортира стока от територията на друга държава членка до територията на България при следните хипотези:
-да се придобива правото на собственост върху нея и доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
-фактически да се получава стоката и доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС (при фактическо предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката под отлагателно условие или срок; при фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изричное предвидено прехвърляне на правото насобственост върхустоката; при фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка).
Следва да имате предвид, че българското законодателство във връзка с данъка върху добавената стойност е съобразено с положенията в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Поради това, аналогични на гореизложените норми регламентират режима на доставките в останалите държави членки. В директивата не са въведени общи правила за тях относно регистрационния режим за целите на ДДС. Поради това държавите членки могат да въвеждат различни правила в националните си законодателства.
За доставчика (американското дружество), установено извън Общността, би могло да възникне задължение за регистрация за целите на данък върху добавената стойност в държава членка на ЕС по местоизвършване на доставката, в зависимост от законодателството на съответната държава членка. Ако за доставчика е възникнало задължение за регистрация за целите на ДДС и същият се е регистрирал в държавата членка, при последващо транспортиране до територията на страната, за Вас ще бъде налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и ще възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по ЗДДС на основание чл. 84. В случай, че доставчика няма регистрация за целите на ДДС в друга държава членка, не е налице хипотезата на вътреобщностно придобиване.
Предвид изложеното преди осъществяване на доставката следва да проверите дали доставчикът (американското дружество) е регистриран за целите на ДДС в съответната държава членка.
По отношение на третия въпрос следва да имате предвид, че на основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, която определя като данъчни документи издадените фактури по реда на този закон и на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставката – регистрирано по ЗДДС дружество, не възниква задължение да посочите получения документ (фактурата), издаден от доставчика (американското дружество) за горепосочената доставка (която не е ВОП) в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
‘