общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. във връзка с место установеността на получателите на услуги, които отчитат възможността лицата, участващ

Изх. № 53-04-177
16.06. 2015 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
§ 1, т. 10 от ДР на ЗДДС
Регламент №282/11
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството има сключен договор за предоставяне на персонал на дружество регистрирано в Германия. Съгласно клаузите по договора предоставения персонал ще работи в България, в офис осигурен от немското дружество и под негово ръководство и управление.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС за услугата по предоставяне на персонал на немското дружество?
2. Счита ли се за постоянен обект офисът, в който работят служителите, когато е осигурен от чуждестранното лице, както и когато служителите работят от вкъщи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС е регламентирано, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Мястото на изпълнение на доставката на услуга по предоставяне на персонал попада в хипотезите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
По своята същност услугата „осигуряване на персонал” се изразява в задължението едно лице работодател да „предоставя” свои работници или служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници и служители за лицето, на което те се предоставят. За тази услуга, лицето на което се предоставя персонал, заплаща на лицето, което предоставя персонал, цена на услугата.
Мястото на изпълнение на услугата ще се определи от обстоятелството, дали получателят на услугата има постоянен обект в България и дали услугата се предоставя на този постоянен обект, като се има предвид, че наемането на персонал предполага наличие на човешки ресурси на получателя на услугата в държавата, където персоналът упражнява трудова дейност, поради което се приема, че лицето притежава постоянен обект. В този смисъл ще се дължи начисляване на ДДС в страната.
По втори въпрос:
В конкретния случай, следва да се имат предвид правилата и дефинициите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. във връзка с место установеността на получателите на услуги, които отчитат възможността лицата, участващи в сделките за доставки на услуги, да са установени в една или в повече от една държави, както и да имат постоянни обекти на стопанска дейност намиращи се на територии, различни от тези, на които е установено мястото на нейното управление. Регламентът оценява влиянието на тези обстоятелства въз основа на критерии, съобразени с основните понятия, свързани с определяне мястото за изпълнение на доставките.
Според регламента:
– “място на стопанска дейност на данъчно задължено лице“ е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност на лицето. Решаващ критерий за неговото определяне е мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската му дейност.
Мястото на установяване на стопанската дейност на дадено лице може да се различава от мястото, където то е регистрирало свое седалище. Наличието само на пощенски адрес на дадено лице, не може да се смята за място на установяване на стопанската му дейност.
– “постоянен обект“ съгласно чл. 11, параграф 1 и 2 от регламента е съответно всеки обект (различен от мястото на установяване на стопанската дейност на дадено ДЗЛ), което има постоянен характер и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, достатъчни да му позволят да получава и използва предоставяните му услуги, за собствени нужди и/или да извършва дадени услуги. Постоянният обект е обособено място, от което се извършва икономическа дейност, като това може да е, както нает офис, така и жилищно помещение на нает служител, ако то се използва за извършването на съответната дейност и това е уговорено в договора между служителяи съответното юридическо лице.
Доставчикът установява това място въз основа на информация от получателя и проверява същата с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност (като проверките на самоличността и на плащанията). Информацията може да включва идентификационния номер по ДДС, предоставен от държаватачленка, в която е установен получателя, както и естеството и използването на предоставяните услуги. Ако същите не му позволяват да установи постоянен обект на получателяили когато услуги, попадащи в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО (т.е. на чл. 21, ал. 2 ЗДДС), са доставени на данъчно задължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът може да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност, т.е. където е неговото седалище и адрес на управление.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 25 от Регламент №282/11, за прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »